Когато определяме жанра на новата ни радиодрама като мистерия, имаме предвид значението на думата мистерия като ритуално-драматургичен жанр с религиозен сюжет, появил се в античността, в древна Гърция и Рим, със силно изразен култов характер. Думата μυστήριον/ mysterion, в множествено число μυστήρια/ mysteria, означава тайна, дори свещена тайна, с оттенък на мистичност, а значението мистерия е по-скоро транслитерация, отколкото превод. В църковната гръцка лексика терминът се отнася до онова, което очаква оповестяване или тълкуване. В католическата църква латинският термин mysterium fidei означава скрита в Бога мистерия, която никога не може да бъде известена, ако не бъде разкрита от Бог. Радиомистерията Антихрист проследява сюжет от трагичната историческа епоха на цар Иван Александър и турското нашествие на Балканите през 14 век. Тя използва и допълнителни апокрифни и поучителни текстове. Авторите Анастасия Събева и Асен Аврамов превръщат повествователната материя в монументално-драматична. Средновековието оживява в плътна фантазна действителност, разположена между философската притча, фолклорната приказка, апокрифа и театралната мистерия. Аудиото Апокриф съчетава динамичното действено-приказно режисьорско решение на Анастасия Събева с епичното развихряне и изключително сложна работана композитора Асен Аврамов със звукорежисьора Живко Марев в 5-то студио на БНР и със сътрудничество на Калин Николов. Част от хоровите изпълнения са записани в концертното студио на Радио Пловдив.
В Антихрист участват Васил Дуев и Елена Нацариду, Марин Янев, Борис Луканов, Валентин Ганев, Велислав Павлов, Елена Кабасакалова, Весела Петрова, Венелин Методиев, Красимир Василев, Димитър Банчев, Веселин Петров, Кремена Иванова, Даниел Пеев, Августина-Калина Петрова и Анастасия Събева.
И в центъра на тази многопластова конструкция стои един мотив, както на ниво сюжет, така и на ниво партитура. Това е Мотивът за Сионските песни, които ангелите пеели, а после били забравени, и оттук нататък всичко онова, което наричаме божествена искра, артистичен порив, изкуство, е опитът те да бъдат отново намерени, припомнени.
137 Край реките на Вавилония стояхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион. Окачихме арфите си на върбите в тази земя, защото там искаха песни от нас, пленените, а нашите мъчители – ликувания: „Пейте ни от сионските песни!“
Снимки: Даниела Манолова и Димитър Василев