Европа днес е изправена пред сериозни предизвикателства, но мисля, че солидарността в нея не е изчерпана. Това се вижда от реакцията при последните атентати, както и при подготовката за преговорите с Великобритания. Мисля, че Европа показва, че европейският проект е жив.
Това каза за предаването „Събота 150“ министърът за българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова. Тя изтъкна, че има и въпроси като миграцията, по които европейските страни нямат единна позиция, но заяви, че е оптимист и вярва, че посоката на обединение ще надделее.
Включително това виждаме и от, бих го нарекла „обрата“, който виждаме и в последните замервания на "Евробарометър" и на другите агенции, които следят тези трендове. В Европа, за първи път от много време, виждаме обрат в нагласите на самите европейци. Вече почти 60% от европейците смятат, че членството и единството на Съюза е по-важно и ползите от него са повече, отколкото тенденцията към евроскептицизъм, популизъм, краен национализъм, която така надделяваше в последните месеци и години. Може би, ако трябва да определя каква е Европа в момента, бих казала, че в момента Европа е търсеща - търсеща верния път, начините, по които да се обедини, може би и търсеща верните решения…
Преговорите за Брекзит не бива да бъдат подценявани, нито да се превръщат в главна тема за Европа, смята Павлова:
"Брекзит" също е тема, но тя не би следвало да надделява в политиките, в усилията, когато говорим за решаването именно на проблемите на Европа. Наистина, миграцията, работните места, социалните политики, трябва да са във фокуса на нашето внимание, а "Брекзитът" - да върви като паралелна тема, но да не изчерпва енергията и усилията в европейския дневен ред, а наистина да се случва паралелно. Радвам се, че 27-те страни сме единни в това, че трябва да сме единни в преговорите, да работим по това, да има отделен екип, който да работи по тази тема, но ние да не изпускаме главния фокус.
Петте сценария за бъдещето на Европа не са предрешени, категорична е Павлова. Тя допълни, че по определени дейности по подготовката на българското председателство има забавяне, но трябва да гледаме крайния резултат:
България поема това председателство в един много чувствителен момент, много критичен момент за Европа. Именно 2018-та година ще е и годината, в която трябва да се проведат няколко много тежки и специални дебати за Европа именно на основата и на "Бялата книга" на ЕК по време на нашето председателство. Разбира се, това е и част от приоритетите на триото, което започваме с Естония и ще продължим с Австрия - това е големият дебат за бъдещето на Европа. Петте сценария - така, както станаха вече известни - за бъдещето на Европа, изобщо не са предрешени. Това не е и тест с един отговор. Това е една много важна тема, по която трябва да търсим решение в шести, седми, ако щетеq сценарий, но наистина да намерим най-доброто за Европа. В същия момент, нещо важно за България - всички в Европа да вървим на такава скорост, която да е постижима за всички държави-членки и в същия момент - да имаме един по-гъвкав съюз, по-адаптивен.
Другите два големи приоритета за нашето председателство са темите „Сигурност и миграция“ и темата интеграцията на Западните Балкани.
България отдавна е покрила всички технически изисквания за членство в Шенген, припомни Павлова, която е „щастлива, спокойна и горда, че Мария Габриел е нашата номинация за български еврокомисар, защото това е една безспорна кандидатура”.