Берлиоз е бил изключително чувствителен към поезията. Сред мнозината негови приятели-поети е Теофил Готие. Цикълът „Летни нощи” е неговият спонтанен отклик, възхищението му от поезията на Готие. Той е и ехо от собствения емоционален живот на великия романтик.
Цикълът е създаден през 1840-41 г. През 1856 г. Берлиоз оркестрира клавирната партия. Самият той не е пианист, клавирните партии към песните му не са сложно разгърнати, но в тях присъства силно чувство за колорит. Доказателство са обикновено много ярките оркестрации на тези песни - както е и в „Летни нощи”.
Шестте песни от цикъла са обединени около идеята за меланхолична любов; това е бленуване, мечта, осъществима в смъртта или на неясни екзотични брегове - място, за което самият Берлиоз цял живот мечтае.
Цикълът „Летни нощи” ще слушаме в изпълнение на Ане-Софи фон Отер с Берлинската филхармония под диригентството на Джеймс Ливайн.
понеделник, 15 май, от 17.30 часа
