Сегментът на здравеопазване, свързан със спешна помощ и психиатрия, остава на исторически бюджет, което означава фиксирана сума, която е определена от Министерството на здравеопазването като принципал, която се заплаща за всеки, преминал през изминалата година болен - оттам "исторически". Нали се сещате, че тази сума е съчинена от чиновник, който има слаба представа от клиничната реалност. Тя е осреднена на базата на икономически, не на човешки критерии. И аргументът, с който политиците подкрепят това решение вече в продължение на 20 години е, че голяма част от нашите пациенти са, първо неосигурени и второ – техният престой в болница е продължителен, много по-продължителен, отколкото може да бъде регламентирано с една клинична пътека в другите области на здравеопазването, където пътеките варират между 3 и 7 дни... За да не се разправят с много влиятелните лобите на другите специалности, политиците предпочитат да ни държат на исторически бюджет. Резултатът е този, че няма хора, които искат да работят за такова възнаграждение, че няма материално-битови условия, в които нормален човек въобще би искал да работи (не става въпрос за завършил медицина), или да се лекува като пациент. И това води до криза в системата. Има отлив на кадри. Пациентите се преразпределят и пресегментират с други специалности, в резултат на което психиатрията като клинична специалност се делегитимира и губи почва под краката си.
В отговор на въпрос как се съчетават националният идеал и медицината проф. Стоянов посочи:
В моя свят те се съчетават на равнището на индивидуалния пример, чрез който да попреча на моите студенти да емигрират или да мигрират към сферата на услугите и на бизнеса. А на равнището на онова, което разбираме като градивен патриотизъм означава разпознаване на родовия дух – като култура, историческо наследство и пазенето му, независимо от икономическите и политически конюнктури, които всъщност противодействат, тъй като съвременното общество е глобалистко.
Масовият млад човек, който завършва медицина у нас, би го задържала промяна в психоклимата, тоест среда, в която да разбира, че е приет и му се дава възможност и шанс за развитие, вярва проф. Дроздстой Стоянов.
