Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Клаус Легеви: Утихването на бежанската криза отне на „Алтернатива за Германия“ вятъра от платната

Миналото на Германия не позволява избуяването на националистически настроения, казва политологът изследовател на крайнодесните политически течения

Снимка: ЕПА/БГНЕС

На 24-ти септември Германия избира нов Бундестаг. Може да се каже, че предизборната кампания вече е започнала, още повече, че предстоят и два местни парламентарни вота. Утре в най-северната провинция Шлезвиг-Холщайн над два милиона избиратели трябва да определят състава на Ландтага (местния парламент) в Кил. А седмица по-късно нов парламент избира и най-голямата провинция във Федералната република - Северен Рейн-Вестфалия. Победителят ще се реши между двете големи партии - християндемократите на канцлера Меркел и социалдемократите на претендента Шулц.

Фактор в предизборната кампания, подобно на Франция и Холандия, е и крайнодясната популистка партия "Алтернатива за Германия". След пика на бежанската криза тя губи подкрепа, но със сигурност ще бъде представена както в местните парламенти в Кил и Дюселдорф, така и за първи път на федерално ниво в Бундестага. Алтернатива ли е „Алтернатива за Германия“?

В интервю за „Хоризонт“ преди около два месеца проф. Клаус Легеви прогнозира, че популистът Герт Вилдерс няма да спечели парламентарните избори в Холандия. Същото политологът твърди и за Марин Льо Пен във Франция.

Сега на път да загуби инерция е и „Алтернатива за Германия“ - след шумни скандали по време на последния партиен конгрес в края на април крайнодясната партия загърби смекчения курс на председателката си Фрауке Петри, чиято предизборна платформа трябваше да направи популистката формация потенциален коалиционен партньор за традиционните партии в Германия. След безпрецедентен скандал „Алтернатива за Германия“ избра да се придържа към ксенофобските лозунги. С това партията ще отблъсне онези потенциални гласоподаватели, които биха гласували за нея от протест, но не са идеологически убедени в тезите й, смята проф. Клаус Легеви. И допълва:

На предизборния конгрес на партията в Кьолн се наложи националистическото крило. Това отблъсква онези, които не са напълно убедени в партийната идеология, а са привърженици по-скоро на евроскептичните послания на „Алтернатива за Германия“. Тези хора искат промяна в икономическата и финансова политика на Германия, но не са непременно ксенофоби.

Много консервативни избиратели вече гледат на лозунгите на популистите с насмешка. Макар някои изказвания на политици от „Алтернатива за Германия“ да будят притеснения - например за стрелба на границата срещу нелегални имигранти. Отразяват ли споровете в ръководството настроенията на германците:

Германското общество за сега е спокойно, но това е така само, защото бежанският наплив в момента е слаб. Това ще се промени в момента, в който отново тръгнат бежанци към Германия. Има и още един аспект - терористичната заплаха също не е на дневен ред. Трябва да имаме предвид и факта, че Германия е една икономически стабилна, дори просперираща държава. Може да се каже, че успокояването на бежанската криза отне на „Алтернатива за Германия“ вятъра от платната.

Предстоят избори за местни парламенти в две големи западногермански провинции - Шлезвиг-Холщайн и Северен Рейн-Вестфалия. И в Кил, и в Дюселдорф се очаква с интерес, как ще се развие оспорвания задочен дуел между канцлера Меркел и претендента за поста й Шулц. Не по-малко интересно е обаче, с какъв резултат ще влезне популистката партия „Алтернатива за Германия“ в местните парламенти. Проф. Легеви комантира:

И в двете провинции „Алтернатива за Германия“ няма да постигне резултата, на който се надява. Така или иначе става дума за две провинции в западната част на страната, където привържениците на тази партия не са толкова много, както в бившата ГДР. Очаквам резултат от около 5 до 7%.

Въпреки всичко „Алтернатива за Германия“ няма да играе решаваща роля на федерално ниво, подчертава проф. Легеви.

Да не забравяме, че все пак има фактори, които много бързо могат за подпалят фитила на крайнодесните. Такъв фактор е бежанската тема - не е изключено, притокът на бежанци отново се засили, особено на фона на отношенията с Турция, която всеки момент може да отвори границите си. Ако през Средиземно море отново тръгнат рибарските лодки; ако в Германия, Австрия или Холандия се случат нападения, престъпления, извършени от бежанци, или - не дай Боже - терористичен акт с ислямистки подбуди. Всичко това може да обърне настроението. За това трябва да се отчита потенциала, който такива партии имат. Германия не се различава от други европейски държави. Този потенциал е от около 15-20% изборна подкрепа. Тази подкрепа теоретично може да се увеличи, но в Германия нещата са малко по-различни. Ние нямаме австрийския Щрахе или френската Льо Пен. Германия има от една страна предимството на икономическата стабилност. От друга страна Германия има предимството на едно стабилно правителство и политически елит, които все още имат значителна подкрепа в обществото. И още едно много важно предимство - това е миналото на Германия. То не позволява избуяването на националистически настроения. В Германия все още не е лесно да си с нацистки наклонности, за разлика от Холандия или Франция например.


Цялото интервю слушайте в звуковия файл.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна