Като ме попитат за Апостол Карамитев, си мисля, че съм избраник на съдбата. При мен нещата трудно стават, но нещо като си наумиш в даден момент изведнъж обаче става най-хубавото. Не знаех как ще продължа след казармата. По начало от малък знаех, че ще избягам от България, някъде в Западна Германия, по-големите ми приятели бягаха нататък. Защото не съм от такова семейство та да имам прогрес тук. Като почнах в киното като общ работник, беше приятно искаха асистент оператор да ставам. След казармата кандидатствах архитектура, с тройка по математика и четворка по рисуване... нямаше да ме приемат. Не можех вече да мисля за бягство, защото имах вече възрастни родители, нямаше на кого да ги оставя. И попаднах в класа на Апостол Карамитев. Този човек много се беше мъчил в професията, много знаеше и ни го даваше на готово.
Още от разказа на Филип Трифонов очаквайте в предаването "Арте Вива", което се излъчва в събота, след новините в 15:00 ч.!