В Албания камъните са повече от градините. Българският пазар е залят от албански зеленчуци. Там земеделците не получават евросубсидии. Както и в Турция, Македония, Сърбия, Египет, Украйна.
У нас основният - и ведомствен, и индивидуален повик е да се усвоят евросредствата. Не да се развие конкурентна икономика, не да се оформи макрорамката на националното стопанство, а да се усвоят евросредствата. На хартия и по отчетни документи.
Една субсидия в селското стопанство, а и не само там има свойството да се дели множествено. За хора, фирми и представителства, които нямат нищо общо с конкретната и нарочена стопанска дейност.
Започва се с добре, много добре плащаните консултантски договори на еврочиновниците. После идва непрекъснатото и, разбира се, скъпо обучение. После идват фирмите, които попълват и подготвят конкретните договори. После идват българските чиновници, които придвижват и прокарват тези договори. Както се сещате, слушатели на програма „Христо Ботев”, по тази верига все се понамазва някоя ръчица. Въпреки че у нас корупция няма. И накрая идват потребителите със всичките си безспорни и спорни претенции.
