Руджеро Леонкавало – син на съдия и внук на известен неаполитански художник, е роден на 23 април 1857 в Неапол. Учи музика в старинната и световноизвестна местна консерватория. Самият той описва началото на живота си така: Започнах да се занимавам с музика в Неапол и когато бях на 8 години постъпих в Консерваторията, а на 16 получих диплом за „маестро“. Професорът ми по композиция беше Серао, а по пиано – Чези. На финалните изпити изпълниха моя кантата. После постъпих в Университета в Болоня във филологическия факултет, за да допълня знанията си. Учих при италианския поет Джозуе Кардучи и на 20 години получих диплома за доктор по литература. След това заминах на артистично турне из Египет, където работеше моят чичо, но внезапната война и окупацията на Египет от англичаните провали плановете ми. Без пукнат грош, преоблечен като арабин, едва успях да избягам от Египет и попаднах в Марсилия. После започнах да се скитам. Давах уроци по музика, свирех в кафенета, пишех песнички за субретки от мюзикхоловете...
По време на тези „митарства“ Леонкавало попада в Париж, където си намира квартира в Монмартър. Очарован от френските романтици, най-вече от Алфред дьо Мюсе, младият композитор създава симфонична поема, вдъхновена от негови стихове и озаглавена „Майската нощ“. Творбата е изпълнена в Париж през април 1887 и е приета много радушно от публиката и критиката. Този успех и средствата, събрани след него, позволяват на Леонкавало и младата му съпруга Берт Рамбо да заминат за Милано, където композиторът иска да се заеме сериозно с жанра на операта. Първият му опит се увенчава с пълен неуспех. Леонкавало не се отказва и продължава да предлага на различни италиански театри своите оперни партитури, които все не стигат до сцената. Но през 1890 в Рим той става свидетел на триумфалния успех на творбата на неговия колега Пиетро Маскани „Селска чест“ – събитие, което променя целия му живот. Леонкавало осъзнава, че интересът на съвременната публика е насочен към реалния живот, изоставя предишните си експерименти, включително замислената оперна трилогия и започва да пише опера в две действия, озаглавена „Палячи“. Сред образците, които го вдъхновяват е и „Кармен“ на Бизе. Така композиторът се приобщава към новото направление в жанра – „веризъм“. В партитурата, чието либрето създава сам, няма пищни сцени, исторически герои или гръмки тиради. Със своята правдивост и драматургична динамичност операта „Палячи“ успява да смекчи дори сърцата на строгите италиански критици, въпреки че отзивите им след първото изпълнение са общо взето сдържани. Но световната премиера на „Палячи“ на 21 май 1892 в Милано, дирижирана от Артуро Тосканини, предизвиква искрен възторг у публиката, останал неизменен до днес. Що се отнася до музикознанието, днес общопризнато е мнението, че ако „Селска чест“ слага началото на направлението „веризъм“ в операта, то „Палячи“ несъмнено е истинският му манифест. След своя шедьовър Леонкавало създава още 19 опери в различни жанрове. „Медичи“ или „Роланд от Берлин“ например, са исторически драми. „Цигани“ по едноименната поема на Пушкин е драматична трагедия. „Мая“ е комична опера, а „Малбрук“, „Кралицата на розите“ и „Първата целувка“ са сред деветте му оперети. Разбира се, не бива да пропускаме веристичните „Бохеми“ и „Дзадза“, но нито една от тях не достига успеха на великолепната партитура на „Палячи“.
В оперната вечер обаче, освен прекрасно изпълнение на знаменития шедьовър с участието на Юси Бьорлинг, Виктория де лос Анжелес, Ленард Уорън и Робърт Мерил, ще предложим на меломаните много рядко изпълняваната опера „Бохеми“ на Руджеро Леонкавало, чието либрето композиторът завършва половин година след премиерата на „Палячи“. Още половин година по-късно Джакомо Пучини, който несъмнено е знаел за плановете на своя колега и приятел, винаги обзет от страстта към съперничество, съобщава на Леонкавало, че също е привлечен от романа на Мюрже „Сцени от живота на бохемите“. Вероятно заклетите оперомани ще си спомнят факта, че първата идея за операта „Манон Леско“ на Пучини е била на Леонкавало и той е автор на първата версия на либретото й. Докато Пучини работи върху „Бохеми“, Леонкавало твърди, че му е предложил завършено либрето и че Пучини е трябвало да го попита, преди да започне да пише музиката. Пучини отговаря, че не е имал представа, че Леонкавало има интерес към сюжета и не вижда проблем да продължи своята работа, като не пречи на неговата. Колкото и да разнищваме днес историята за това как близките приятели Пучини и Леонкавало са се изпокарали до смърт заради „Бохеми“, най-вероятно няма да стигнем до истината. Но невероятният успех на „Бохеми“ от Пучини на премиерата в Торино през 1896, не оставя на Леонкавало кой знае какви възможности за реванш. Премиерата на „Бохеми“ от Леонкавало, състояла се на 6 май 1897 във Венеция е относително успешна, но след това творбата остава завинаги в сянка. „Бохеми“ на Леонкавало е оперна рядкост, за чието съществуване голяма част от публиката дори не подозира, защото великолепната музика на Пучини притежава мощната аура на популярност, отдавна превърнала се в легенда. В една вечер, посветена на Руджеро Леонкавало обаче, със сигурност има място за неговата версия по романа на Мюрже, която несъмнено притежава високи художествени качества.
„Бохеми“ на Леонкавало ще прозвучи цялостно в един от общо трите известни записа на творбата. Той е осъществен в Мюнхен през 1981 година с участието на солисти, хора и оркестъра на Баварското радио под палката на Хайнц Валберг, а сред солистите блести една световноизвестна българка. В ролите участват:
• Мюзета, шивачка – Александрина Милчева
• Мими, цветарка – Лучия Поп
• Марчело, художник – Франко Бонизоли
• Родолфо, поет – Бернд Вайкл
• Шонар, музикант – Алън Титус
• Колин, философ – Раймунд Грумбах
• Гауденцио, собственик на кафене “Момюс” – Фридрих Ленц
• Еуфемия, гладачка – София Лис
• Барбемуш, писател – Александър Малта
• Дюран, портиер – Норберт Орт
• Граф Паоло – Йорн Вилсинг
• Безделникът от първия етаж – Алберт Каснер
Съдържание на операта „Бохеми“
Съдържание на операта „Палячи“
събота, 29 април, от 20 часа
