Тенденциите са тревожни. Процентите на децата, които отпадат от училище, както и на тези, които не се записват, се увеличават. Около 22 хиляди са децата, които не ходят на училище. Реално това е около 3%, но това са много деца. Въпреки наличието на голям брой престижни национални документи, национални програми и схеми по оперативната програма, данните на НСИ отчитат намаляване на обхвата на децата, които се записват в училище. Това са ужасно големи финансови инвестиции и човешки ресурси, които отиват в тази посока, и въпреки всичко нетните коефициенти на записванията намаляват.
В Стратегията за намаляване на преждевременното напускане са разписани всякакви и всички мерки, подчерта Банчева:
Министерството почти за всички мерки е осигурило през различни инструменти някакво финансиране. Факт е обаче, че въпреки това наличието на големи разлики от начина, по който се обхващат децата в големите градове и малките населени места става все по-голямо. Тоест има т.нар. структурна дискриминация, свързана с различните ограничения - по отношение на качеството, обхвата, избора на образование, допълнителните услуги. Тези данни имат пряка връзка и с бедността. В България около 40% от децата живеят в риск от бедност и изключване, не е всяко четвърто дете, както е за Европа.