Преди, докато бях студентка и ученичка, не осъзнавах някои неща, въпреки че семейството ми е много вярващо. Пораствайки човек се сблъсква с трудности и започва да си задава много въпроси, допуска грешки и търси някакво спасение, душевен мир. В това търсене се питаш дали има смисъл, колко сме християни, колко добри християни можем да бъдем. Аз вчера бях на църква, имаше много хора и според мен нито един от присъстващите там не беше в някаква измислица или само да мине ей така. Усещах искрена вяра и смирение.
Аз не съм религиозен, но бих казал, че съм вярващ. Това каза в Николай Николов, създател на проекта "Българска мечта“:По мои наблюдения мога да разделя вярващите на три групи, които преливат една в друга. В първата са наистина религиозните хора, които се стремят да познават и да следват каноните на християнството или на която и да е друга религия. Вторите са доста интересен тип вярващи. Това са вярващите, търкащи лотарийни билетчета, тоест до там стига вярата им, до това усилие. Това е метафорично казано, не се отнася само за въпросните билетчета. Това е концепцията: "От мен нищо не зависи“. Третата група, която за мен е най-ценна, е тази на вярващите хора, които вярват в себе си, вярват в едно по-добро утре и впрягат ум и сърце да се трудят здраво, за да бъдем утре по-добри.
Това, което за мен стои в основата на религията, е надеждата. Това обясни младата музикантка Михаела Колева:
Трябва да вярваме в едно по-добро утре. Ние винаги трябва да се стремим към това да развиваме нашето общество и именно това мисля, че символизира безсмъртието на Иисус Христос, тази надежда, която ни тласка напред, да имаме надежда към по-доброто и да бъдем обединени. Първо трябва да започнем от себе си, за да успеем да стигнем до обществото. Когато човек намери надеждата в себе си, той е достатъчно силен, за да може да постигне по-големи неща.
Цялото интервю с Наталия Цекова, Николай Николов и Михаела Колева можете да чуете от звуковия файл.
