Като отбеляза, че мажоритарната избирателна система създава повече рискове за "технологичен вот", Даниел Вълчев обясни двете понятия:
Тоест случаите, когато човек не гласува по съвест, а по някакъв начин или му е въздействано – с някакви обещания, или той е принуден да гласува по определен начин.
И да го кажем направо – откраднатият вот – гласувал е, но не му е отчетен гласът, така както той е подаден.
Ние нямаме проблем с гласуването в чужбина по принцип, а имаме проблем с гласуването в Турция, наблегна Вълчев и допълни: Имаме проблем не защото са някакви лоши хора или нещо лошо ще направят, а защото този вот на нас поне ни изглежда като вот, който е организиран отнякъде и подменя свободния избор.
Юристът посочи, че има два варианта на подход за промени по отношение на вота зад граница.
Въпросът е какво ще изберем – уседналостта, или да поставим въпроса за двойното гражданство. Според Вълчев темата за двойното гражданство е по-важна. Той припомни, че след началото на демократичните промени е имало исторически причини да се въведе двойното гражданство:
Исторически това беше така по простата причина, че имаше много емигранти, които бяха на политическо основание емигранти, и беше правилно те да бъдат поканени да се върнат в своята страна, да видят, че тук стават някакви добри, правилни неща и да не бъдат третирани, така както са били третирани по време на стария режим.
В момента обаче двойното гражданство за мен не дава никаква добра перспектива в тази област на българската държава.
Според юриста може да се даде разумен срок на хората с двойно гражданство да направят избор.
По отношение на вота в Турция, Вълчев посочи, че има решение: В държава, където не може да бъде осигурен демократичен избор, ще се гласува само в дипломатическите и в консулските представителства на България – тоест само там, където е българска територия.
Много е важно кой въпрос искаме да решим, повтори още Вълчев и конкретизира:
Ако искаме да решим въпроса с изселниците в Турция – това са хора с двойно гражданство – дайте да решим конкретния въпрос, а не да изтърбушим цялото изборно законадателство с теоретични спорове.
Според Вълчев механизмът на гласуване може да е такъв, че да има "мек", косвен образователен ценз, който не отнема избирателни права. Такъв елемент имаше на тези избори с изискването за лично попълване на декларация, отбеляза юристът:
Ние, българите, като че ли малко се опиянихме от либералната демокрация и от нейните представи, че човек има само права, каза още Даниел Вълчев и обърна внимание и на консервативната гледна точка: Човек е длъжен и към хората, с които живее. Не е възможно да черпиш само права.
Цялото интервю на Диана Дончева с Даниел Вълчев чуйте от звуковия файл.
