Не e известно кога за първи път са започнали да се боядисват яйца. Има иcтopичecĸи и apxeoлoгичecĸи дaнни, чe яйцaтa ca ce бaгpили и дapявaли oщe в дpeвeн Eгипeт, Πepcия, Pим, Kитaй и Гъpция. Pитyaлитe, cвъpзaни c тяx, cимвoлизиpaли paждaнeтo нa живoтa, плодородието и пречистването. Подаряването на боядисани в червено яйца за Великден е един от най-старите обичаи, който възприели всички, изповядващи християнството по света.
Първоначално яйцата са се боядисвали само в червено. Цветът е символ както на Христовата кръв, така и на Божията любов към хората. Днес великденските яйца се боядисват в най-различни цветове, но православната традиция повелява, първото винаги да е в червено.
Редом с ритуала да се боядисват и подаряват яйца за Великден, у нас се е развила още една самобитна и затвърдена през годините традиция – а тя е да се рисува с восък върху бялата черупка на яйцата. Сръчните ръце на майсторките, превръщат обикновените яйца в истински произведения на изкуството. Яйцата, направени по този начин, у нас наричат, не боядисани, а писани. Да видиш изписването на такова специално яйце си е истинска атракция, каквато не се среща навсякъде.
Много почитани и ценени са майсторките на писани яйца от малкия планински град Велинград. Тук подготовката за Великден започва още от Тодоровден, или 40 дни преди Възкресение. Тогава се подготвят яйцата, върху които се оформя плетеница от бледи восъчни очертания. Истинската красота на писаните яйца се появява на Велика събота. Тогава червената боя, в която се потапят яйцата, буквално „проявява“ изрисуваните восъчни фигурки. Тази технология се прилага от незапомнени времена във Велинград. Писани яйца са се правили и през последните 50 години, когато по идеологически причини християнските ритуали бяха отречени – казва Цветанка Грозева, майсторка на писани яйца, която има много млади последователи в града:
За Великден във Велинград всеки таи жаждата за по-добро и надежда, че идват по-добри дни. Стремежа си към красота и хармония нашите хора изразяват чрез рисуване върху черупката на яйцата. Орнаментите, които ние изписваме, характерни за този край, са основно цветя и растения. Житният клас например символизира плодородието и връзката на човека с природата. Всеки е свободен да добавя върху едно яйце и свои орнаменти, които му доставят радост. Така всяко яйце е различно и носи духа и настроението на човека, който го е рисувал. В началото яйцата са се изписвали с пчелен восък, чист продукт, който взимаме от природата. Фигурите са нанасяни с дървени писалки, а писецът им бил нагряван върху запалена свещ. Сега технологиите улесняват работата и вече се използват електрически писци. С тях се борави по-лесно и по-прецизно. На цвят восъкът е млечно бял. При нас подготавката на яйцата започва от Тодоров ден, който тук е известен още като Малък Великден. Така, в продължение на цял месец се изписва черупката на много несварени яйца, които се събират. На Велики четвъртък, т. нар. писани яйца стават много красиви, защото се откроява червеното от бялото, което остава под восъка. Цветът в миналото се е добивал чрез природни материали, днес вече използваме боите, които се продават в магазините.
Цветанка разказва, че се е научила да изписва великденски яйца още като дете. Наблюдавала е начина за рисуване с писец от майка си. Тогава ме завладя магията на великденския дух и продължавам да се занимавам и до днес с писани яйца с голямо удоволствие и желание – казва Цветанка Грозева.
Всяка година в Средно училище „Васил Левски” във Велинград се организира т.нар. Великденско ателие. Там, който пожелае, може да рисува и да се опита да изпише шарки чрез восъчната технолигия. На мен ми прави впечатление, че не само момичетата, но и момчетата се интересуват от начина на изписване. Самата традиция увлича младите хора и от година на година желаещите да се научат се увеличават.
Великденските празници, посветени на яйцата във Велинград, събират стотици хора на площада на Велика събота. Тогава, най-добрите майсторки демонстрират технологията на писаното яйце пред очите на деца и възрастни. Рисува се и върху огромно 100 килограмово дървено яйце, което остава на видно място в града, за да напомня на гостите в този туристически район, че местните хора пазят вярата и паметта на предците си.
Снимки: БГНЕС
