Съдиите в България се ползват с една от най-ниските степени на доверие от гражданите и бизнеса, сочи проучване на Европейската комисия. Данните са част от Информационното табло на Европейския съюз в областта на правосъдието за 2017 г., в което се прави сравнителен преглед на ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи на държавите-членки. По други показатели обаче, като бързина на гражданското и административно съдебно производство, България се представя по-добре от редица други членки в Евросъюза.
Т.нар. "Информационното табло" е различно от докладите по правосъдието, на които подлежат България и Румъния по силата на Механизма за наблюдение на Европейската комисия. Таблото не се занимава с ефективността на криминалните производства, нито с резултатите срещу корупцията и организираната престъпност. То изследва ефективността на правосъдните системи на всички 28 страни в Съюза и разглежда състоянието на гражданските, административни и търговски дела, които имат значение за цялостния бизнес климат и икономическото отношение на инвеститорите към съответната държава.
Само в Словакия хората са по-скептични към независимостта на съдиите отколкото в България, която е предпоследното 27-о място. За поредна година статистиката показва, че гражданите и фирмите у нас са сред най-недоверчивите в Европа по отношение на техните съдебни институции. Според българите най-силна е намесата на политиците и правителството в работата на съдебната власт, след това е влиянието на икономически групировки, а като трета причина посочват липса на гаранции за независимия статут на съдиите.
Румъния обаче е доста по-напред по доверие в правосъдието, като повече от половината румънци възприемат съдиите като независими.
Бъгария е сред първите 4 страни в Европа с най-голям брой съдии на глава от населението и харчи значителен процент от БВП за тях, пише в изследването. Според еврокомисаря по правосъдието Вера Йоурова това противоречие може да се дължи на недостатъчни технически средства и организация на съдебната практика:
Когато видим, че в някои страни-членки има дълги съдебни процедури, вероятно те нямат достатъчен капацитет или нямат достатъчно добра огранизация на работата на съдиите и съдебните трибунали.
В същото време еврокомисарят призна, че България съвсем не е сред най-лошите ученици в Европейския съюз по останалите показатели за ефективност на правораздаването и този анализ може да се използва в оценката за това дали да продължи Механизмът за наблюдение.
Например у нас гражданските и търговски дела на първа инстанция се решават много по-бързо отколкото в Кипър, Португалия, Малта, Италия, Франция или Словакия – там съдиите се бавят средно между 200 и 1000 дни, преди да се произнесат.
