От понеделник след Цветница започва Страстната седмица за православните християни. Наречена още "Седмицата на страданията", тя е последната седмица от земния живот на Иисус Христос. Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото Възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича Велик - Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.
На старобългарски "страст" е "страдание". По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени "страстна седмица". Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве. На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве. На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове