Работата ни е свързана с много компромиси и с много интереси, които се преплитат в гората. Един иска да стреля дивеч, друг иска да го стопанисва и да го защитава. Един иска да се добиват дърва. Трети искат да не се чуват резачки в гората.
Професията на българския лесовъд е трудна, защото той стои между интересите на гората и интересите на хората. Добрите лесовъди успяват да балансират, казва още Светозар Михайлов:
Реформата в горското ведомство не се направи цялостно, а се направи на парче, за определени интереси. Ние трябва да се върнем на единното горско стопанство, където държавата влиза във функциите на стопанисване, на охрана и на ползване. Дървопреработвателните фирми трябва да изкупуват дървесината от държавата извън гората, така че потребителите на дървесина да нямат пряко вмешателство в добива на дървесината в горските територии. В резултат на тази реформа има кадрови дефицит, продадена е и техника на безценица. Пак в резултат на реформата през 2003 година са се залесявали 20 декара, а при мащабните залесявания през 1947-а година годишно са се залесявали от 5 до 6 хиляди декара.
Най-голямата грешка е, когато се отдели стопанската дейност от горските стопанства и се даде на фирми, които първо бяха държавни, а после приватизирани. В периода 1998 година до 2001 година започна и това хищническо отношение към горите след навлизането на частните фирми, отчита Михайлов:
В българското законодателство има много неща, които навредиха на гората, като например реституцията на гората. Държавата не ни беше ситуирала като страна, която да защитава държавния интерес. Чак след 7-8 години, след прилагането на закона, горските стопанства бяха оторизирани да оспорват решения на поземлените комисии.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
