Централните банки по цял свят намаляват резервите си в евро на фона на опасения за политическа нестабилност, слаб икономически растеж и с оглед на политиката на Европейската централна банка на отрицателни лихвени ставки, като в същото време увеличават активите си в британски лири, гледайки на паунда като на дългосрочна и стабилна алтернатива.
Това показват резултати от проучване на сайта Centralbanking.com сред мениджъри на 80 водещи централни банки, които бяха попитани за техните основни източници на безпокойство през настоящата година. Основната задача на тези мениджъри, които съвместно отговарят за активи в размер на почти 6 трлн. долара, е да инвестират международните резерви на централните банки с цел запазване на стойността на техните местни валути.
Според последното проучване на Centralbanking.com най-големите опасения за настоящата година са свързани със стабилността на Европейския паричен съюз. В същото време, въпреки несигурността относно Брекзит - процесът по излизането на Великобритания от ЕС, който беше стартиран от премиера Тереза Мей през миналата седмица, централните банки по цял свят гледат на британската лира и на Обединеното кралство като по-безопасно място за техните инвестиции, отколкото еврозоната.
Резултатите от проучването показват, че някои от анкетираните централни мениджъри са съкратили значителна част от техните експозиции в евро, докато други са намалили до минимум техните финансови активи, деноминирани в единната европейска валута. Повече от две трети от 80-те централни банки са променили техните инвестиционни портфейли, като приблизително същата бройка от тях са направили промени и в дълготрайността на инвестициите.
Централните банки на развиващите се пазари, някои от които са сред най-големите притежатели на световните валутни резерви, са били по-склонни да се оттеглят от инвестиции в евро, отколкото централните банки на развитите икономики.
Според последното проучване, решението на Великобритания да напусне ЕС не се е отразило към момента на популярността на лирата стерлинг като важна инвестиционна валута, като 71% от анкетираните мениджъри посочват, че паундът изглежда атрактивен в по-дългосрочен план с оглед на неговата обезценка с близо 18% спрямо щатския долар след проведения през миналия юни референдума в подкрепа за Брекзит.
Въпреки че част от централните банкери са заявили, че ще бъдат по-предпазливи по отношение на инвестирането в британската лира през следващите няколко години, мнозинството от тях вярват, че Брекзит може да осигури добра възможност за тях да диверсифицират своите портфейли в по-далечно бъдеще.
В същото време почти 80% от анкетираните са посочили, че избирането на Доналд Тръмп за следващ президент на САЩ не е променило цялостното им отношение към американския долар.
Малко над една трета от респондентите, половината от които са централни банкери от нововъзникващите пазари, пък са заявили, че изпитват опасения относно региона на единната европейска валута, визирайки нарастващата политическа нестабилност в Европа с оглед на факта, че антиевропейските партии из целия континент печелят все по-голяма популярност през последните години.
Политиката на ЕЦБ на отрицателни лихвени проценти, имаща за цел стимулиране на икономическия растеж в еврозоната, е друг основен фактор, визиран от централните банки като причина за намаляване на техните резерви в евро. Тази политика на ЕЦБ, която е в сила от лятото на 2014-а година насам, предизвика редица оплаквания от страна на частните банки в цяла Европа, че води до изяждане на техните печалби. Така например, депозитната лихва на ЕЦБ в еврозоната е на ниво от -0,4%, което означава, че кредитните институции се налага да плащат наказателна лихва за паркираните от тях средства в централните банки от региона.
Анкетираните централни банкери също така са посочили, че са принудени да намаляват дела на притежаваните от тях европейски държавни облигации в полза на британската лира и на деноминирани в паунди дългови книжа на Великобритания поради опасения за спад на цените на еврооблигациите, за потенциално поевтиняване на еврото и притеснения, свързани с големите държани дългове в редица европейски страни, които рискуват да доведат до загуби в размер на милиарди долари на притежаваните от тях активи, които са деноминирани в единната валута.
