"Храната е много важна за протичане на всички процеси в човешкото тяло. Тя има две основни биологични роли - енергийната стойност и строителен материал, както за растежа и развитието на младия човек, така и за възстановяване и обновление на клетките в организма на зрелия човек", каза в студиото на Радио София проф. д-р Донка Байкова.
Храната обаче е и фактор, който моделира заболеваемостта през последните години
"Тези заболявания, които преди две десетилетия изместиха инфекциозните болести, се наричат вече хронични незаразните болести. Преди 10-тина години бяха болести на цивилизацията, след това терминът стана социално значими болести, после хронични болести, свързани с храненето, а сега само хроничните незаразните болести, защото те винаги са свързани с грешки в храненето. Това са сърдечно-съдовите заболявания, метаболитните проблеми - високи нива на холестерол, атеросклерозата, инсултът, коронарните смущения, ракът на дебелото черво, на млечната жлеза, диабетът и затлъстяването", каза проф. Байкова. По думите й, за болните се налага задължително корекция в храненето. А здравите хора трябва да се предпазят от тези заболявания.
И можем, и не можем да се предпазим от вредните храни
"Дори да изберем здравословен начин на хранене на семейството, няма да можем да реализираме всичко на практика. Дори и да избираме натурални продукти - охладена риба, картофи, ориз, боб, леща, яйца, но самите те, за да са на пазара, също са обработени по някакъв начин. Тогава трябва да избираме био продукти, но и за тях не сме сигурни", каза специалистът. По думите й, цената им в търговската мрежа е доста по-висока, но не можем да сме сигурни дали даден продукт е наистина "био".
Проф. Байкова отбеляза третирането на животните с антибиотици и хормони, за да има млеконадой, или за да не боледуват от мастит. Остатъчното месо е минало карантинния период, т.е. животните са освободени от тях. И въпреки това не можем да бъдем сигурни.
"Редица наши тревоги могат да ни направят песимисти и да ни доведат до крайност. Но ще кажем: да, човешкият организъм има свои предпазни механизми. Той е една съвършена биологична система и може да се справи с различни неща".
Трябва да търсим по-малкото зло
"Да се храним разнообразно, по възможност с по-натурални продукти, а не технологично обработени, където непременно ще са добавени Е-та, които подобряват технологичния процес", каза специалистът. Това са оцветителите, които подобряват външния вид; консервантите за удължаване на срока на трайност и за предпазване от опасни бактерии; антиоксиданти, за да не гранясат мазнините; подсладители за по-добър вкус; емулгатори; минерални соли за цвят; натриев нитрит при колбасите, без който колбасите ще са с жълтеникав цвят и по-кратък срок на годност. По думите на проф. Байкова, в ХХI век да говорим,че е възможно изцяло без технологични подобрители в храните е невъзможно.
За всички групи технологични добавки (Е-та) има определени допустими нива, които се контролират от Органа по безопасност на храните за европейските страни. Но никой не е направил научно проследяване и проучване какъв би бил ефектът, ако в един прием на храна консумираме например 11 или 15 Е-та, и то с висока концентрация, т.е. към горна граница на тяхната допустимост.
Защо е важно да четем на етикетите и какви храни да изберем - чуйте в разговора с проф. Донка Байкова в прикачените звукови файлове!