Около месец преди парламентарните избори избухна скандал по повод повредени картини в Националната галерия „Квадрат 500”. Започна със статус на художника Недко Солаков във Фейсбук, придружен със снимки на пострадалите произведения, който почти веднага беше публикуван и в медиите.
Авариралата през януари климатична инсталация в НГ повлече след себе си в първия момент не грижа за пострадалите произведения, а наказания за тези, които са направили станалото публично достояние. Последва серия от взаимни обвинения и прехвърляне на отговорността, както и обичайното в такива случаи свеждане на станалото до лични отношения.
Но в хода на всичко това настойчиво започна да се прокарва в медиите лайтмотивът „нищо страшно не е станало”: картините са повредени, но не са унищожени и реставраторите ще ги „поправят”. Сякаш става дума за хладилник, който техникът ще оправи и той пак ще заработи, а ако не успее, хвърляш хладилника и купуваш нов. Това обаче няма как да се случи с картини от 15 век, които реставраторът, колкото и да „поправя”, просто не може да ги нарисува отново...
Най-важното в този скандал е, че в него се оглежда отношението към художественото наследство и към изкуството въобще у нас. И то сякаш на всички възможни нива.
По тези въпроси разговаряхме в студиото с Яра Бубнова.
