На всеки що годе административно грамотен слушател е ясно, че последните действия на някои копривщенски общинари имаха само разузнавателен характер. Дали за ски писти, дали за едро строителство, реално няма значение. Но не може акт на местна власт да отмени закон. Дори у нас. Не говорим за нравственост и морал. В политиката тук това е екзотика.
Въпросът е друг. В България, в смаляваща се България има 265 общини. С платен и обгрижван общински персонал. Голяма част от тези формирования са бутикови административни единици, обслужващи непълно едно или няколко села. По-точно обслужващи наши хора със заплати. На много места в местната администрация има повече заети, отколкото в местното производство.
А от началото на т. нар. за удобство преход се говори за промени и окрупняване на териториалните единици. Целите – подобрено обслужване на едно, дай боже, гише и реални икономии. Нито една политическа групировка, наречена партия обаче не започва тази реформа, докато е на власт. Защото ще засегне личните и роднински интереси на местните си избиратели. Платени и по държавен начин.
