Аз съм от онези ползватели на Фейсбук, за които една приятелка каза след изборите в неделя: Я се успокойте! Предстоят интересни дни. Лайкнах й аз поста, ама само от добро възпитание и се огледах наоколо. Още няколко дни и аз, и такива като мен ще бъдем тъжни и после ще я подкараме по старо му. И заради това, че политиците ще спрат да се взират в нас с уважение, защото бяхме електорални единици, и заради това, че наистина ще чакаме интересни дни. Кой от кой по-интересен. В същото това време още дълго, ще продължим да се смятаме, а и социолозите също ще продължат да ни смятат за най-нещастната нация. Няма сега да обяснявам причините за това нещастие. Щото какво да обяснявам и на кого? Искаме да сме нещастни – нещастни сме. Искаме да се инатим – инатим се. Това е положението и колкото по-напредва времето, толкова ми се струва, че сме си направо направили правилния избор. И оттук нататък ще цитирам проблем пред който са изправени най-щастливите хора за тази година в световен мащаб. Ето те си имат проблем, а не ние. Историята е публикувана в сайта актуално.com. „Норвегия беше обявена за най-щастливата страна в последната годишна класация на най-щастливите нации. Норвежкият стенд-ъп комик Даниел Симонсен обаче вижда норвежкото щастие по друг начин. Винаги е странно да живееш в държава, която се определя като една от най-добрите.
