Това е съкровеното желание на всеки артист. Още повече, когато става дума за Самюел Рейми, чиято кариера е изпъстрена с шеметни върхове.
На 28 март знаменитият американски бас отпразнува 75-ия си рожден ден. Изминаха толкова години от дебюта ми през 1973 в Ню Йорк Сити Опера, а тръпката още я има. Вероятно така ще е докато дишам! Операта ме довежда до екстаз. Щом видя блесналите очи на публиката в театъра или пък на концерт, не се колебая: трябва да дам най-доброто от себе си, за да изживеем заедно незабравими мигове. Разбира се гласът ми не е същият, както преди 20-ина години. Все още –относително здрав, но няма как времето да не взема своето. Има роли, които завинаги остават в миналото… Една от най-силните, ярки, блестящи роли на Самюел Рейми е Мефистофел в едноименната опера на Ариго Бойто. „Рейми достига смайващ релеф на образа“, отбелязват критиците. „Докосва дълбините във философските прозрения на Бойто. Изгражда внушителни кулминации, от които потреперваш. Гласът му сякаш се разтваря в безкрая – толкова обемен, гъвкав, пребогат на нюанси… Всичко е така зримо и въздействащо сякаш става дума не за аудиозапис, а за кинолента“, твърдят специалистите за регистрацията на „Мефистофел“ продуцирана от Sony през 1988 година. Американският бас си е спечелил слава на един от големите майстори в оперния театър и заради смайващите си преобразявания като сатаната в споменатия „Мефистофел“ на Бойто, „Фауст“ от Гуно, а също в „Проклятието на Фауст“ с автор Ектор Берлиоз.
Роден в Канзас, след кратък престой в театъра на Санта Фе Самюел Рейми прекрачва прага на Ню Йорк Сити Опера, преобразена от дългогодишния си главен диригент и музикален директор Джулиъс Рудел. Маестрото притежавал безпогрешен нюх за новото, различното, перспективното.
Затова приема с охота младия Сам. Впечатли ме не само изумителния му глас, а и визията – стройна фигура, гъсти коси, необикновено живи, искрящи очи…“, разказва Рудел. „Енергичен млад мъж, който на мига приковава погледите. Бе пълен с идеи, мечти и изгаряше от желание да ги превърне в реалност… Така и става. Самюел Рейми бързо намира своето място в трупата на Джулиъс Рудел. Трупа, в която блестят Бевърли Силс, Шерил Милнс, Мерилин Хорн, Норман Трейгъл… Сам се възхищава от Трейгъл и след ранната му смърт поема неговите коронни роли на дявола в „Мефистофел“ на Бойто и „Фауст“ на Гуно.
Идва дългоочакваният миг – дебютът в Ню Йорк Сити Опера. На 11 март 1973 публиката посреща подобаващо бъдещата оперна звезда като Цунига в „Кармен“. Тогава Рейми е на 31 години, а качествата му привличат импресарии от цял свят. Отрупват го с покани от големите европейски музикални центрове: Берлин, Хамбург, Лондон, Париж, от реномираните фестивали в Екс-ан-Прованс, Глайндборн, Залцбург… През януари 1984 МЕТ също отваря врати за блестящия бас, който спира дъха на публиката с феноменалната си интерпретация на барокови образци. На 42 години гласът му е по-хубав от всякога: шеметни колоратури, изваяна мелодична линия, дикция като по учебник, безпроблемни преходи, динамически нюанси за завист, несравнима мощ и същевременно нежност, топлота – върху това акцентират в печата, визирайки изявите на Самюел Рейми в Миланската скала, Ковънт Гардън, Виенската Щаатсопер, в Париж и Хамбург, в Чикаго и Сан Франциско… Постепенно се избистрят репертоарните предпочитания: Хендел, Моцарт, Белини, Доницети, Росини. Допълват ги по-драматичните роли в шедьоврите на Верди, а също в творби на Масне, Офенбах, Гуно, Бойто… Питат Самюел Рейми има ли все още роля – блян, несбъдната мечта. Ето отговорът: Винаги много са ме привличали образите на ранния Верди. Гомес да Силва е един от тях. Фантастична, ярка, богато оцветена роля… Така и не успях да я представя. Остана, уви приказен блян, споделя прочутият бас в интервю за Хюстън Кроникъл. Никак не е блян обаче случилото се през лятото на 1980 година. На фестивала в Екс-ан-Прованс грее новата постановка на „Семирамида“ от Росини. Самюел Рейми е в звездната компания на Монсерат Кабайе, Мерилин Хорн и Франсиско Арайса. Фурорът е неописуем! Медиите се надпреварват да възхваляват „откритието“, както наричат Рейми.
И още: Този американец е феноменално явление! Идеалният Росиниев певец, който се справя блестящо със свръхтрудните пасажи и колоратури. Добавете изумителни актьорски качества, светкавични реакции на сцената и оригинални хрумвания и ще разберете, защо публиката е луда по Самюел Рейми. Подобен триумф регистрират специалистите и в Пезаро четири години по-късно. Тогава публиката има изключителната привилегия да аплодира повторната поява на сцена на „Пътуване до Реймс“. Операта на Росини била напълно забравена след премиерата през 1825 година в Париж за коронацията на Шарл Десети. През август 1980 на Росиниевия фестивал маестро Клаудо Абадо и режисьорът Лука Ронкони изваждат на показ целия блясък и остроумие, които властват в комичната опера на италианския майстор. А триумфите на Самюел Рейми сякаш нямат край!
На друг фестивал – този в Залцбург през 1987 година неговият Дон Жуан е несравним. Почти същият солистичен състав воден от Караян прави великолепен запис на „Дон Жуан“ от Моцарт за Deutsche Grammophon две години по-рано, който ще прозвучи в съботната вечер. Ето имената: Самюел Рейми, Анна Томова-Синтова, Агнес Балтса, Катлийн Батл, Паата Бурчуладзе, Феручо Фурлането, Гьоста Винберг, Александър Малта, хорът на Дойче Опер Берлин и Берлинската филхармония. На диригентския пулт – Херберт фон Караян.
събота, 1 април, от 20.00 часа
Съдържание на операта „Дон Жуан“
