Стопанската година започва от 1 октомври и завършва по това време на следващата година. Самата кампания за подаване на заявления за подпомагане започва всяка година на 1 март. Обикновено през февруари се сещат чиновниците, че има проблеми, че има някъде недостиг на средства, а на други места – проблеми и "изкривявания", както те обичат да ги наричат, и правилата се променят в движение, в последния момент, което поставя земеделците в много, много тежко положение.
Обикновено решенията са взети, а диалогът е просто за да официализират тези решения, уж че са взети заедно с бранша, заяви Ралчева по повод декларираната от ведомството желание за диалог с браншовиците. МЗХ би трябвало да е наясно какви нормативни промени са необходими още през юли-август, веднага след края на кампанията за подаване на заявления подпомагане, категорична е тя.
Друг проблем на земеделците е, че само у нас има "едно странно разделение на проверките". Едните се провеждат по всички правила от Техническия инспекторат към ДФЗ и земеделците могат да обжалват резултатите в 10-дневен срок, а другите са се извършвали допреди 2 години "тайно и без никой да знае по какви правила":
Извършват се най-често от чиновниците в общинските земеделски служби. Те касаят т.нар. "допустим слой", който всяка година се променя. Отиваш да очертаеш своите площи и виждаш, че те са допустими и изведнъж, на следващата година, през февруари, разбираш, че са недопустими, но кой и как ги е определил като такива, нямаш представа, нито можеш да се защитиш, защото вече е февруари.
От години възразяваме срещу тази практика и сме единствената асоциация, която успя да осъди министерството да отмени наредба в тази ѝ част – за тайните проверки. След което беше направено едно козметично изменение – че когато се провеждат тези проверки, се обявява график и се уведомяват бенефициентите. Както чухте вчера на протеста, масово животновъдите твърдяха, че са извън допустимия слой, а никой не ги е уведомил за тези проверки.
Според земеделците жалбите им също се гледат само формално и на компютъра, а не на терен и реално те се жалват срещу нещо, което вече не могат да променят.
Само слушаме на думи как биологичното земеделие е приоритет, а когато се правят бюджети или наредби, или правила, нещата изглеждат по съвсем друг начин. В предходния програмен период правилата за получаване на субсидии бяха толкова тежки, че хората се отказаха да кандидатстват още през втората година. Затова накрая на периода бяхме в ситуация да не можем да усвоим предвидените средства. Може би това беше една от причините да се изобрети първата схема за източване на средства, предназначини за съвсем друго – т.нар. "сеитбооборот", което даде възможност на определени фирми и земеделски производители, които имаха информация за това, да получат де факто двойни субсидии на площ, без да полагат почти никакви допълнителни усилия. Добре измислена схема, която обаче, освен че усвои неусвоените субсидии, се оказа че е взела и от субсидиите за новата програма – тези, предназначени за животновъдите по агроекологичните мерки и за биопроизводителите по мярка 11.
Ако заповедта, която изкара фермерите на протест, не бъде отменена, това ще засегне около 1000-1500 производители, решили да се занимават с биопроизводства миналата година, които няма да могат да се включат в мярката и да получават субсидии и още 400 производители, които довършват ангажиментите си по предходната мярка.
Ралчева прогнозира, че протестите ще продължат.
Интервю на Веселина Миланова с Веселина Ралчева можете да чуете от звуковия файл.
