Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Новата книга на поета, журналиста и фотографа Владислав Христов „Продължаваме напред” от една страна изненадва почитателите на поезията му, но от друга страна, онези, които следят журналистическите му изяви в радио Бинар и фейлетоните му във в. „Стършел”, няма да се изненадат от това, че е книга с публицистика. Както пише Михаил Вешим в текста си за нея - „фейлетонистите се броят на пръсти”. Може да се добави, че тези от тях, които пишат наистина смешно, са още по-малко. А Владислав Христов е такъв. Макар не всички текстове в „Продължаваме напред” да са фейлетони, всеки е повече, или по-малко смешен, повече, или по-малко тъжен. Те са кратки и засягат събития, случили се у нас от 2015 година насам, като очертават тъжно-смешната картина на българското живеене. Интересното е, че въпреки често безрадостните събития, с които се занимава авторът, усмивката и надеждата остават и след прочитането на книгата. Идеята тръгва от знаковата реплика на Кубрат Пулев след мача му с Кличко, като символ на нещо, което според автора българите са изгубили - вярата в промяната към по-добро. „Убийствена ирония, сарказъм и нескрита тъга по изгубената духовност” - така определя „Продължаваме напред” писателят Христо Карастоянов, а Златко Ангелов я нарича „документ на времето”, като добавя: „България цялата може да се огледа в тази книга”.
Премиерата е тази вечер от 19 часа в Литературен клуб „Перото”.
