Ако езикът на омразата заема все по-голямо социално пространство, това е индикатор за упадък на самото общество. Това е семе, което след като се посее, прогнозируемо се жънат доста неприятни за всички резултати. Това съсипва средата, каза доц. Албена Танева, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" в предаването "Нещо повече".
В тоталитарните общества най-силният инструмент е хората да бъдат уплашени. В момента, в който сполучливо успеете да създадете чувство на несигурност и страх у определени групи спрямо други, започва да работи правилото „разделяй и владей“, подчерта Танева:
След като подобни послания бъдат поставени, те разяждат самата социална тъкан, която много трудно се възстановява. Това е грешна посока и прилича на свободно падане... Когато забелязваме търпение в обществото и липса на реакции от институциите, това вече е индикатор за други неща. Има как да се справим с тези негативни, уродливи явления, разрушаващи качеството на живот. По-хубаво е човек да се огледа наоколо и да открие у другия човека, с когото може да работи.
Най-уязвими са социалните групи, към които е насочен езикът на омразата, посочи доц. Андреана Ефтимова, автор на книгата "Двойственият език в медиите - езикът на политическата коректност срещу езика на омразата":
Това не е толкова лесен, колкото целенасочен избор, свързан с предварително обмислена езикова политика, която обикновено е притежание на политическите субекти. Много политически субекти имат подобно рецидивиращо поведение. Мнозина се възползват от патриотарската реторика, свързана с речта на омразата. В българската културна среда за съжаление тя се обвързва със свободата на словото и идеята, че се казва истината. Всъщност това е манипулативен похват. В България толерантността като важна ценност отстъпва на заден план пред говоренето на истината. Чувствителността към истината винаги е на преден план.
Наскоро извоюваната свобода на словото все още се схваща не толкова като спазване на определени правила на говорене, а като възможност да се говори всичко, отбеляза още доц. Ефтимова.
Двете мнения чуйте в звуковия файл.
