"Бели нощи”, повест, носеща подзаглавието „Сантиментален роман. Из спомените на един мечтател”, е писана през септември-ноември 1848 г. и е публикувана за пръв път в сп. „Отечествени записки” същата година. Достоевски е само на двадесет и седем години, вече е издал първия си и много успешен роман „Бедни хора”.
Мечтателят разказва историята на срещите си с младата Настя в рамките на няколко поредни бели нощи, един от символите на Санкт Петербург. Ключовата дума, която най-непосредствено съединява текста на Достоевски и аудиоверсията му 168 години по-късно е убедителност. Разказът е от първо лице, а чувствата, мислите и монолозите на Мечтателя - конкретни, понякога фокусирани на действителността, други пъти не, фрагментирани от „човечността” на героя - са така предадени, че чрез своята чувствителна грижливост към комуникативността на текста, Достоевски успява да разкаже история, която заличава бариерата между читател и повествовател. Особено разказана в контекста на аудио продукция, „Бели нощи” и думите на Мечтателя започват да наподобяват вътрешен глас на слушателя, попаднал (макар и не) в Петербург, (макар и не) в края на XIX в. А убедителността на Васил Дуев в ролята на Мечтателя и Ангелина Славова в ролята на Настенка прекрасно доказват каузата на Достоевски за разказване на истории за любов, приятелство, отношения отвъд алиенацията на съвремието - днес, но и през 1848 г.
„Бели нощи”, не разказът на Достоевски, а продукцията на редакция „Радиотеатър” освен всичко заживява и нов живот извън ефира на БНР. Селектирана за престижния фестивал за радио с 20-годишна история Prix Marulic в Хвар, Хърватия, постановката с режисьор Георги Михалков, автор на радиоверсията Яна Добрева и композитор Иван Драголов, поставя отново драматургията в радиото на картата на световната радиодрама. Фестивалът ще постави „Бели нощи” в състезание с продукции от Великобритания, Германия, Чехия, Румъния, Иран и Китай.
