Чуйте разговора на Александър Михайлов с Емил Адреев
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Мисля си, че животът вече е прекалено преситен с виртуалност. Според мен разказването – независимо от формата и жанра – е като добрата проповед в черквата. Ако е затрогващ този разказ, (а аз съм неспасяем романтик) ако хората имат нужда от него и някак си се пречистват, след като го прочетат, то тогава от него има смисъл. Колкото до книгата – това е опит за снимка на нравите в България през 80-те години, в края на чезнещия вече социализъм, но, за жалост не и на неговия манталитет. Той е в нас и до днес, затова си мисля, че никога не е късно да се прочете "Късен сецесион". Приятна разходка из онова гротескното време, когато хората страдаха, обичаха и се радваха не по-малко от днес!