Наричат Тодор Кожухаров „певец с незаличима златна диря в националните ни традиции“, „красивият глас от сърцето на китна Тракия, докоснал дълбините на човешката душа“. Признат е за емблема на тракийския изпълнителски стил.
Професионалният път на Тодор Кожухаров, съчетал талант, любов, труд, всеотдайност в името на тракийската песен, е оценен с отличия у нас и по света. През 1985 и 1986 г. е носител на първи награди от „Надсвирването на сватбарските оркестри и солисти“ в Стамболово. Връх в певческата му кариера е трикратното гостуване в края на 90-те години на м.в. в Лос Анжделис, САЩ като участник в Световната музикална олимпиада, откъдето се завръща със златни медали. А през 2004г. издава книгата „С магията на песента“ със 115 нотирани песни, подбрани от богатия му репертоар с идеята да стигнат до младите колеги.
Това, което съм направил през годините, е благодарение на моята божа дарба, която нося от майка ми Дена Желязкова и баща ми Желязко Кожухаров. Положих доста усилия да правя песни, които да стигнат до хората. Аз държа винаги това, което запиша, да стигне и до концертния подиум. На 2 февруари 1978 г., преди да вляза в Института за културно–просветни кадри, бях една година щатен солист в ансамбъл „Китна Тракия“ – Хасково. Благодарен съм на музикантите в ансамбъла – Стойчо Янев, Иван Георгиев – гъдулка и много други колеги. С хора имах изпълнения на хубави песни, някои записахме на грамофонна плоча. Никога няма да забравя първата си среща с легендата на Тракия – Йовчо Караиванов, на когото дължа много като настойник и учител. Той работеше в редакция „Народно творчество“ на БНР. Подготвял ми е песните за запис, редактирал ми е текстовете. Когато не можех да се сетя целия текст на някои песни, които знам от майка си, Йовчо ги завършваше. Първите ми записи са с автентично звучене и са с групата на Стоян Величков, Странджанската група, също с групата на Атанас Вълчев. В началото на прехода, през 1989г., с моята съпруга и млади музиканти създадохме оркестър „Южни ритми“. И така вече 27 години сме заедно по сватби и концерти. Сватбите изискват голям репертоар, който натрупахме във времето. Аз обичам странджанските песни, също родопските, македонските. Затова направихме и доста дуети. Тракия е най–голямата фолклорна област и най–богатата. Ние, тракийци сме широко скроени. Това го доказват нашите големи сватби. Колкото и награди да имам, най-важното е да съм близо до хората и да ги веселим.
Снимки: kozhuharov.net
