Стане ли дума за злато, най-широкият кръг почитатели на родната археология традиционно ще изредят Панагюрското златно съкровище, Вълчитрънското и още 2-3 знакови находки... Но едва ли сред тях ще са артефакти, като например златната огърлица, намерена в Могилата от бронзовата епоха при село Изворово, община Харманли.
За майсторските умения на древните хора, обитавали нашите земи, красноречива илюстрация са и находките от Харамийската пещера близо до Триград, община Девин.
Неслучайно изложбата „Българска археология 2016“ е определяна като „златна“. Когато разглеждате витрините и постерите в Националния археологически институт с музей при БАН, няма начин да не забележите как златни находки „извират“ отвсякъде.
Вгледайте се в снимката на златната огърлица от Изворово и особено в сложно съставеното златно мънисто в центъра, което прилича на къпина. Уменията, вложени при изработката, и естетиката на бижуто разкриват много познания, вкус и прецизност на работата.
Твърде любопитен е начинът, по който е изглеждала огърлицата при нейното намиране от археолозите, но няма да издавам сюжета. Оставям на вас удоволствието да откриете какво се е случило по време на археологическото проучване, както и след това – при реставрацията. Логично е човек да си зададе въпроса: защо точно в земите на Изворово има такива находки? За да разберем значението на обектите, ще трябва да направим пътуване във времето. Днешното Изворово всъщност е разположено по най-важния път на някогашната Римска империя – Виа Диагоналис, аналогичен на съвременните трансевропейски магистрали. Виа Диагоналис е изградена толкова здраво, че оцелява през хилядолетията. По цялото протежение е имало пътни станции. Едни служели за смяна на конете, други предлагали и нощувка. Най-често за сигурността на станцията и пътниците се грижел военен гарнизон, разположен в изграденото наблизо укрепление. Така и при днешното Изворово е имало важна пътна станция – Кастра Рубра, която с времето се е развивала и като крепост в пределите на Византия.
Другият обект за проучване е Харамийската пещера, дълга 510 метра. Тя се намира в Ягодино – триградския карстов район и има характер на пропастна пещера. Обектът е определян като първото пещерно светилище, открито в Родопите. Докато слушате разказа на археолога Борислав Бориславов, обърнете внимание колко пъти става дума за находки, които нямат аналог.
