Когато между 1977 и 1978 у нас се появи V.S.O.P. The Quintet, слухът беше, че това е най-новата продукция на Хърби Хенкок. Двоен концертен албум – две дългосвирещи плочи (LP) с по две пиеси на страна, общо 8 концертни звукозаписа. Във всяко отношение – на свръхвисоко ниво. Да, Хърби е формалният лидер, но и тезата за равнопоставеност в квинтета е вярна. На едно място са легендарни музиканти, всеки от тях е „най-големият”, The greatest, както обявява колегите си Хенкок в първата „лайв” продукция V.S.O.P., излязла на пазара месец-два по-рано. А те, най-големите са: Рон Картър (контрабас), Уейн Шортър (алт) и тенор саксофон, Тони Уилиъмс (барабани), Хърби Хенкок (пиано), Фреди Хъбърд (тромпет и флюгелхорн). С други думи, това бе квинтетът на Майлс Дейвис без Майлс Дейвис – неговото място бе заел Фреди Хъбърд, един от музикантите от висша класа, които българската публика е имала шанса изобщо някога да чуе и види с изява у нас.
Това се случи в студената вечер на 22 октомври 1989 година, в зала Фестивална. Там, където два дни по-рано изнесе рецитал една непозната певица – Касандра Уилсън. Емоцията ми бе споделена с Румен Бояджиев и Даниела Кузманова, бяхме заедно на концертите и след двете събития известно време не казахме и дума, само плахо се поглеждахме… Колкото до албума V.S.O.P. The Quintet – тази продукция с Фреди Хъбърд припомня на слушателя, че понякога учениците наистина надминават учителя си (Майлс), надрастват го, надграждат онова, което той им е оставил в наследство. Че е добре в наши дни, 40 години по-късно, да бъде слушан албумът V.S.O.P. The Quintet, 1977-а (не първият), за това спор няма. Наричам тази продукция задължителна за претенциозния джаз почитател.
Но ако желаете да научите и-още-нещо за Фреди Хъбърд, да чуете негови изяви в различно амплоа – заповядайте в Джаз клуб, добре дошли сте!
четвъртък, 9 март от 23 часа