Според идеята на министерството при инцидент учителите трябва веднага да се обадят на медицинското лице в училището, а при липса на медик – на личния лекар на детето. Решението как да се действа трябва да бъде взето от медицинското лице, а не отговорността да пада върху учителя.
В момента в българските близо 2500 училища работят 690 медицински специалисти и 390 психолози, посочи още министър Денков. По-рано министърът на здравеопазването Илко Семерджиев заяви, че медицинската сестра в 52-ро училище не е можела да помогне на 11-годишното момиче.
За предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ училищният психолог Анет Маринова сподели, че изрази като „алгоритъм“ и „инструкция“, които министър Денков използва в обръщението си, водят до технологизиране и стандартизиране на нещо, което касае отношения в една жива среда, каквато е училището:
От друга страна, някак си е и изземване от страна на Министерството на цялата възможност училището само да се справя с отношения, които е неизбежно то да прави именно поради факта, че е място, в което децата растат, развиват се, променят се. Училището е място, в което детето влиза от предучилищната възраст до прага на зрелостта и това е един много важен период в неговия живот, в който то се формира. Отношенията, които детето формира с възрастните, от една страна, и с връстниците, от друга, са изключително важни. Дори мисля, че цялата тази област - на взаимоотношения между връстници в класа, процесите в класа - лидерството, съперничеството, ревността, завистта между децата - някак си убягва от ученето, от обучението, от вниманието на учителите, дори и от Министерството.
Идеята за възпитание отнема от тази детето да участва само в развитието си, коментира Маринова. Възпитанието е сфера на семейството, но децата влизат в друг тип отношения, когато влязат в училище, макар че, по силата на социалния си опит, те пренасят отношенията от семейството си и в клас:
За да може то да заслужи уважението на своите връстници, на учителите, то трябва да започне да поема своята отговорност за това, което прави, за начина, по който реагира, за това, което говори. Именно затова са важни възрастните, които са тези посредници между детето и семейството, между детето и неговите приятели, връстници, съученици.
Отношенията имат нюанси и възрастите са тези, които могат да разбират нюансите и да имат своите адекватни реакции към детето в зависимост от това, изтъкна Маринова.
Предизвикателствата в големите училища е именно сътрудничеството и екипността между работещите в тях, които трудно намират време да поговорят за проблемите на конкретни деца
