Символите на родолюбие обсъждаме тази седмица в "Радиоприемница". Първият разговор е с хореографа Асен Павлов - възпитаник на Националното училище за танцово изкуство, където преподава в момента. Завършил е Академията за музикално и танцово изкуство - Пловдив. Бил е артист-балетист в Националния фолклорен ансамбъл ”Филип Кутев”, главен хореограф на ансамбъл ”Гоце Делчев” - София. Той е художествен ръководител и хореограф на ансамбъл ”Чинари” - София. Асен Павлов е носител на наградата “Сребърна Лира”.
Родолюбието тръгва от древния ни корен към рода и Родината, в който е закодирана любов. По този начин разсъждават хора, които се занимават с български фолклор. Типичен пример са народните танцьори, които се отнасят към танца като ценност.
Тайната на танца се предава като усещане във времето. Българският род е обречен генетично да бъде музикален и танцувален, но от години се спря да се пее и танцува. В съвремието ние консумираме изкуството, но не го съпреживяваме, сподели в "Радиоприемница" Асен Павлов.
Все пак може да се отбележи, че българите се адаптират напоследък към народните си танци в клубове. Първите причини за този любителски избор са прагматични - антистрес терапия и смъкване на килограми. В този смисъл това е ритмотерапия, медитация и физическа хармония, т.е. комплекс от емоции на духа и тялото. На по-късен етап идва осъзнаването, че това е социално място, на което откриваш нови хора и преоткриваш традициите си.
Съвършенството в танца се постига когато всички пулсират заедно, когато са налице всички елементи - да си в ритъм, да си в синхрон с всички останали и да си отпуснат емоционално. Българите преживяваме народния танц като естествен процес, можем да стигнем до свръх емоционално ниво, с което се постига физическо пречистване. Нестинарството е пример за преминаване на емоционалния праг и изпадането в транс. Това прераждане в огъня не е възможно при чужденците. Те предимно се забавляват нашите традиционни танци.
Още от разговора на Добрина Добрева с Асен Павлов може да видите в прикаченото видео.
