Eдин от най-големите християнски празници е Сирни Заговезни, наричан още Прошка. Винаги се отбелязва в неделя, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни. Празникът има християнско и фолклорно възприятие, но най-важният момент е искането и даването на прошка. Според традицията, по-младите искат прошка от по-възрастните роднини и близки, като казват : „Прости ми“, а те отговарят: „Просто да ти е! Господ да прощава“. Сирни Заговезни поставя началото на Великия пост. Смисълът на Прошката е да пречистим душите си от волни и неволни сторени грешки, от изречени или дори неизречени, но помислени думи, които биха могли да наранят човека до нас. Да простиш означава да носиш в сърцето си мир, светлина и любов, да се подготвиш за изминаването на духовния път за посрещането на Възкресението Христово. И както е казано в свещените писания: „Ако принасяш дара си на жертвеника и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първо се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си”. (Мат. 5:23-24).
Празникът е наситен с много символика. Според фолклорните традиции, на най-високото място в селището се палят огньове. Светлината от пламъка трябва да достига навсякъде, да прогони мрака, да прочисти пространството, да проправи път за доброто и новата реколта. Оформят се и малки купчини от слама, които се запалват и се прескачат за здраве. В различните краища на страната огънят има своеобразни „помощници“: олалии, оратници, оруглици, запалени стрели и други, които носят същия знак за пречистване и заявка за бъдещ нов живот.
Трапезата на този ден включва яйца, риба и млечни храни (сирене, кисело мляко, баница със сирене), обредна пита, печени ябълки, халва. Вечерта се прави Хамкане. На дълъг конец се връзват яйце или парче бяла халва. Децата опитват да ги хванат само с уста, без помощта на ръцете. Който успее, ще се радва цяла година на здраве и късмет. След хамкането, конецът също се запалва. Смята се, че ако той припламва, а в къщата има млади хора за женене, скоро ги очаква сватба. Ако конецът гори бързо, ще има много жито. В празника яйцето е важен символ на възраждането и знак за бъдещото Христово Възкресение. Това е последният ден, в който се заговява с млечни продукти, оттам и названието Сирни Заговезни, Сирница. След това започва Великият пост. В този период сватби не се правят.Седмицата след Сирни Заговезни е позната като Тодорова неделя. Предполага се , че в тази първа седмица на Великия пост за хората е най-трудно, тъй като са в началото на духовния път до Христовото Възкресение. Eтнолозите отбелязват, че е много сложно да се прокарва граница между древните пластове унаследена памет и християнските обичаи. Едни от най-старите традиции, запазени като културно фолклорно богатство по нашите земи, са кукерските игри. Характерните страшни маски и звънкият грохот на чановете носят същия елемент на преминаването от едно „мъртво“ време на отиващата си зима към очакването на пролетта и възраждащия се живот. Има една мъдра фраза, че и най-дългият път започва от една първа стъпка. Тъкмо Прошката е тази първа стъпка, която човек прави, за да измине своята духовна пътека по-леко, с пречистено сърце. В "А сега накъде? Негово Преосвещенство Величкия епископ Сионий, игумен на Троянския манастир ни покани да посрещнем празника заедно в Троянската света обител.
