Отново се разбуни столичната общественост – в града пак се подготвят промени и пак не се знае дали ще бъдат за добро. Този път общината си е наумила да ремонтира улица „Граф Игнатиев” и площад „Славейков”, който наистина си е за ремонт, понеже от години на нищо не прилича. Само че за целта ще трябва да бъде преместен или ликвидиран прословутият книжен базар, който ни е наследство от първите години на прехода. И най-вече заради него се вдигна шум.
Израсъл съм недалеч и си спомням този площад от повече от половин век. Беше като кория насред паважа и бетона, в короните на дърветата цвърчаха безброй врабчета и човек рядко можеше да мине от единия до другия край, без те да му изцапат дрехите. Но на иначе малкото площадче имаше цели три кина и там винаги беше оживено.
После идваха промяна след промяна и положението ставаше все по-лошо. Мръсният въздух прогони врабчетата, дърветата оредяха, електричеството в един фонтан уби човек, а след най-голямата промяна книгите на България бяха изхвърлени на улицата. Мнозина се възторгнаха от това, видяха в него най-прогресивен факт и родство с Париж и Лондон, но то си беше срам и позор за държавната културна политика. Най-голямата книжарница в страната си беше и продължава да е битак, на който под съдрани платнища в студ и пек изтормозени случайни хора се препитават, като продават каквото им се стори търсено.
