Всяка година на сцената на Телавивската опера има гостуване от Будапеща. Обикновено това са прочутите унгарски оперети. Затова заглавието „Голият клоун“ на трупата „Recirquel“ предизвика любопитството на израелската публика. Но се оказа, че това не е оперета, а странен спектакъл: нещо като балет, нещо като акробатика, нещо като драма в стилистиката на Фелини, изобщо като нищо на света.
Не се подвеждайте от заглавието. Клоунът, а по-точно клоунесата Бриджит Егиедне прави стриптийз на сцената. Тя разголва душата си. Това е една тъжна клоунеса. Тя е въплъщение на малкия човек, когото всеки може безнаказано да нарани и срита. Сигурно затова толкова се радва на мига, когато получава за малко диригентска палка и може тя да ръководи другите. Между впрочем музиката на спектакъла е компилация от произведения на автори от 19/20-ти век, но има и съвсем оригинални творби. Изпълнява ги на запис Будапещенската филхармония.
Интересна е историята на трупата. Създадена е преди 5 години. Нейният директор - хореографът и бивш национален състезател по акробатика Бенес Ваги, мечтаел да стане певец. Постъпва в школата на Пол Маккартни в Ливърпул. Там освен с музика , много сериозно се занимавали с класически и модерен балет. Когато се завърнал в Унгария, той събрал трупа от балетни артисти и спортисти. Много сериозно проучил и традициите на унгарския цирк. Много от номерата започват като танц на сцената. След това танцьорите „политат“ и играят върху изпънато въже или на две спуснати от тавана на сцената ленти, върху пилон или трапец. Освен това никой не е казал, че може да се танцува само на пода. Може да се танцува красиво върху големи топки или на батут. Артистите сякаш доказват ,че са неподвластни на земното притегляне. И че техниката на изпълнение и чувството, както и философското послание на спектакъла, вървят ръка за ръка.
Клоунесата Бриджит Егиедне само външно много прилича на героите на Фелини. Тя е много интересна унгарска актриса, която неведнъж е печелила награди за ролите си и в драматичния, и в музикалния театър, а и в киното. Песента, която изпълнява в този спектакъл, бързо стана хит в Унгария, разказа специално за Българското национално радио продуцентът на спектакъла Илан Натан Карми.
Отдавна вече няма чисти жанрове и този унгарски спектакъл го доказва. Класическа е драмата на преследвания от директора на театъра актьор - в случая клоунесата Бриджит Егиед, с цялата безпътица на човека, който знае, че това е неговото призвание, независимо дали получава признание или не. Този път драмата е пресъздадена със средствата на танца и акробатиката, на музиката и на актьорските монолози, които оголват душата на героинята. Всъщност разказът за тъжния палячо не е нов. Интересното бе, че не по-зле от останалите и танцуваше, и жонглираше, и ходеше по въже. И всичко това не под шапитото на някой цирк (трупата никога не играе в цирка), а в най-престижния оперен театър на Израел. И спектакълът си беше на мястото в неговия репертоар за тази година.
