Ако чуете звука на този музикален инструмент, може би в началото ще ви се стори, че кораби си разменят сигнали в открито море… Така нареченият „морски тромпет“ или „тромба марина“, обаче, няма нищо общо с морето.
И до днес учените спорят защо тромба марина се нарича така. Едни казват, че през втората половина на 15 век във Франция на него свирел прочутият музикант Марин и инструментът е кръстен на негово име. Други смятат, че името е дошло в Германия и Франция някъде от Югоизточна Европа. Всички обаче са единодушни, че първата част от името – тромба, му е дадена заради звука, който наистина много прилича на звука на старинната форма на тромпета.
Тромба марина се състои от голямо дървено тяло с формата на издължен триъгълник и една струна. Отдолу триъгълникът има отвор. Долният му край е по-широк, а горният – по-тесен, почти колкото грифа на днешната цигулка. Малко над долния край на триъгълника е магаренцето с помощта на което се настройва звукът на инструмента. При тромба марина малко над магаренцето се поставя подвижно мостче с формата на нашата печатна буква „л“. Струната стъпва върху дясното му краче, а лявото остава свободно и когато струната трепти, то също трепти и удря дървения корпус. Така се получава характерният звук на инструмента.
Едно от първите сведения за първоначалния вид на тромба марина и за това, как се свири на нея, се намира върху платната на немския художник от 15-и век Ханс Мемлинг. В картината му „Ангели свирят на музикални инструменти“, позната още под името „Ангели-музиканти“ са изобразени десет ангела, всеки от които свири на различен музикален инструмент. Картината е била поставена в ниша над органа в църквата на испанския град Нахера.
Тромба марина престава да се използва към края на 18 век, а днес може да се чуе само в изпълненията на оркестрите за старинна музика.