За проблемите в българската правна система, така наречената „трета власт” се говори отдавна и с никак не красиви думи. Нещо повече, дори Европейската комисия – по принцип доста премерена и политически коректна в изявленията си, понякога си позволява доста по-остри и напрегнати изказвания по повод българските юридически проблеми. Някои ще си кажат, че това е всъщност болест на растежа, обаче излиза не съвсем така: българското право е криво отколе, неговите пътища все лъкатушят, все потъват в буренаци и треволяци, все се губят из усойни гъсталаци и пещери дълбоки. Е, ако оставим метафоричния език просто ще кажем: проблемите на българското право не са от вчера. И това, че не са вчера го показва една книга, появила се на българския книжен пазар преди близо две години – „Български истории. Картографии на правото в България около 1900 г.” с автор Яни Киров. Книгата разглежда въпроса за смяната на правораздавателната система в България, за трудното, тегаво и тромаво превръщане на обичайното право и на османските закони в модерно европейско право. Казвам превръщане, сякаш то се е осъществило, за жалост обаче – не е!; и изредените по-горе драми със буксуващата съдебна реформа у нас са красноречиво доказателство. Така че – вглеждайки се в юридическите перипетии на внедряването на европейски практики в новоосвободената България, бихме могли не просто да разкажем и покажем интересна история, бихме могли да покажем и докажем защо най-скърцащата българска промяна е точно юридическата промяна. За тази цел сме поканили автора на книгата „Български истории” Яни Киров, който пристига за участието си специално от Берлин, както и докторът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Стоян Ставру, зачинател на Професионалния правен сайт „Предизвикай правото!”