Какво разбираме под позитивно мислене? Позитивното мислене философско мислене ли е? Мислене на дадени обстоятелства през ъгъла на различни перспективи, на различни алтернативни? Ако това е позитивно мислене, това е добре, но ако позитивното мислене е само ентусиазмът и възторгът, прекомерният ентусиазъм, прекомерният възторг, прекомерната предубеденост, че трябва винаги да казваме суперлативи за себе си и за другите, това обременява. Това не може да причини депресия, но така или иначе може да утежни всякакво психологично състояние. Преди всичко ние трябва да се грижим за това да може въобще да мислим. Всякаква свръхстимулация на мисленето, независимо дали в позитивна или в негативна посока, всяка свръхстимулация на ума, води до блокиране на мисленето. И затова свръхапокалиптичните видения, както и свръхентусиазмът всъщност блокират нашите размишления, нашия поглед върху реалността.
Ние живеем в едно общество на много висока неувереност, на много висока тревожност. Тези поздрави, когато ги произнесем, като че ли задължават другия да не бъде враждебен към нас и те са ритуални, които нямат кой знае какъв смисъл. Но по-важното е нашето състояние на ум, което в определени моменти много често е всъщност на границата на ужасяващото. Ние не само се тревожим, но и се ужасяваме от неопределеността на света. Сега живеем в един много неопределен свят, който не знае в масата си какво се очаква от нас, какво се иска от нас, знаем само, че сме заобиколени от някакви всемогъщи фигури, често митични, които са като че ли еквивалент на лошите родители, от които ние не знаем какво да очакваме, и това ни вкарва в един режим на ужасеност. И в този режим на ужасеност търсим трескаво различни изходи. Един изход е: "Мисли позитивно" или пък отиваме към определени ритуали, които облекчават нашето съществуване или към определени фобии, които канализират страха в една обективна посока.
Разговора на Ирина Недева с Давид Йерохам можете да чуете от звуковия файл.
