В конкретния случай става въпрос за деца, на които им е отказана закрила и по отношение на тях са предприети мерки По Закона за чужденците в Република България, т. е. налагане на полицейска закрила за 48 часа и оттам нататък влизане в системата за закрила на детето. Тези деца не са съвсем непридружени. Те са непридружени по смисъла на българското законодателство, но в пътя си от страната на произход до България, те пътуват с някой възрастен , който ги придружава и полага грижи за тях, Независимо, че те нямат роднинска връзка помежду си между тях има една такава емоционална привързаност, която трудно детето приема при разделянето с възрастния и настаняването в такова специализирано заведение. Затова е много деликатен този въпрос и порази тази причина има необходи мост системата за социални услуги, зсързани с непридружените деца да бъде доразвита и надградена по такъв начин че да може реагира на нуждите на тези деца чужденци.
Инджиев коментира и случая на сирийското семейство, на което от община Елин Пелин отказват да издадат документи за самоличност:
Аз не виждам причина защо на тези хора е отказано. Чух, от информацията, която беше изнесена в медиите, че техните документи не отговаряли на изискванията. Не знам каква точно е причината и кой точно документ не отговаря на изискванията. Общо взето хората, които подлежат на вписване, това са хора, които са преминали през необходимите проверки, установени са,ч е отговарят на критериите да получат закрила и няма риск за сигурността на страната.
България не успява да изпълнява задълженията си по закрилата на бежанците, заяви от своя страна Красимир Кънев от Българския Хелзинкски комитетНашите изводи за съжаление на са много благоприятни за България от гледна точка на нейната способност да поема и да изпълнява ангажименти в сферата на правата на човека и по-специално в сферата на закрилата на бежанците като една цивилизована европейска страна. Това най-ярко рефлектира върху положението на децата, непридружените деца, тъй като те са в едно специфично уязвимо положение и когато им се предостави международна закрила, и когато им се откаже. Когато им се откаже, ако тя бяха възрастни, щяха да бъдат веднага подготвени за депортиране обратно и евентуално задържани. Но това не може да стане, когато те са деца и това е основният проблем от една страна. От друга страна те са деца и имат специфични потребности като например образование, а това образование на може да им се даде примерно в приемните центрове или на други места, където се настаняват масово хора за убежище. Естественото място е те да бъдат настанени в такива домове примерно за деца, лишени от родителска грижа. За съжаление виждаме, че нашата държава не може да посрещне едно такова международно задължение.
Красимир Кънев каза какво може да се направи:
Посоката, в която трябва да се работи, тя не е нещо, което да не съществува и в закона, и като практика в другите страни. Проблемът е, че българските институции и българските политици са постигнали едно съгласие помежду си, че тези хора са тук временно и те ще си намерят пои един или друг начин пътя към по-богатите страни в Западна Европа и по тази причина не се предлагат за тях никакви програми за интеграция. В по-голямата част от тези хора, тези хора, когато получат някакъв статут, те гледат да си уредят тяхното занимаване на Запад. Има една част, която искат да останат или може би имат роднини тук, какъвто е случаят с това семейство в Елин Пелин, и тази нагласа, че ние няма какво да им предлагаме, за тях просто системата и институциите не работят.