Има дни в календара, когато преяждането съвсем официално е позволено! И това е карнавалното време, преди Великия пост. Празникът е характерен предимно за католическите страни на Западна Европа. Ще ви разкажем за един, спазван и до днес, традиционен обичай на Полша, наричан „ Мазен четвъртък“ - Tłusty czwartek.
В някои други страни ще го срещнете като Дебел четвъртък (на немски: Fetter Donnerstag, Schmutziger Donnerstag или Weiberfastnacht - в региони, където се празнува с карнавал; на гръцки: Τσικνοπέμπτη, Тсикнопемпти). Традицонният християнски празник е познат също и като Великденски заговезни, само че у нас се прави в две последователни седмици като Месни и Сирни заговезни.
По стар обичай, преди постите похапването трябва да е обилно, а тялото и душата така добре да се наситят, че после да понесат въздържанието по-леко. Затова във всеки дом и селище се приготвят печени, варени, пушени, сушени месца, кой каквото и колкото има. Най-достъпният и обичан от всички вариант са пържените тестени изделия, с разнообразни плънки от бекон, сланина и месо. С годините традициите се дообогатяват с различни по размери и пълнеж всевъзможни кръгли, квадратни, подобни на гевречета сладки понички или хрупкави пържени панделки (фаворки). Тестото се приготвя с мая. Откъде, обаче, идва думата? Казват, че „фаворки“ произхожда от названието на цветните панделки, които в Средните векове рицарите прикрепват към дрехите си в знак на благодарност и преданост към дамата на сърцето си – на латински език favor. Досещате се, вероятно, за друга дума, която е останала до наши дни „фаворит“ - любимец, към когото се показва подчертано предпочитание.
Неведоми са пътищата, които изминават думите. За Мазния четвъртък на полските традиции фаворити са членовете на семейството, приятелите... Тъкмо към тях на първо място полските домакини изразяват своята обич . По стародавна традиция в кухните се замесват огромни количества тесто, които се превръщат в изкусителни понички и, разбира се, в задължителните хрупкави фаворки. Сладките панделки са символ и на ангелските криле, защото са крехки и чупливи. Спазва се поверието, че на Мазния четвъртък всеки трябва да се изяде поне една фаворка, за да е щастлив през цялата година.
Някога в много от селищата празникът се провеждал в местната кръчма, сред масово веселие, лудории, шеги, закачки и бурни танци: обертаси, мазурки, краковяци, от които чак трябвало да хвърчат трески по пода. Танцьорите имали и друг мотив да скачат колкото може по-високо, за да расте и реколтата все по-нагоре и да става по-богата.
Къде и как у нас може да се види празникът Мазен четвъртък? Кога се провежда тази година? Какво още включва интересната и съхранена във времето полска традиция? Чуйте в звуковния файл разказа на директора на Полския институт в София, Ярослав Годун.
