Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Пиесите на ранния Брехт са толкова закъснели с появата си на български, че възгласът на театралите и изкушените читатели при появата на тази книга е напълно оправдан и дори задължителен: „Най-сетне!“.Така е. Най-сетне се появиха първите пиеси на Бертолт Брехт. Появиха се през XXI век. Когато идеологическите страсти около неговата драматургия и поведение отдавна са утихнали. Това пише в 2008-а във в. „Култура“ Виолета Дечева за превода на Владко Мурдаров „Ранният Брехт“. Сега отново в негов превод излезе книгата „Непознатият Брехт. Пиеси и фрагменти“. И макар, както пише и Дечева, идеологическите страсти около Брехт да са утихнали, пиесите му от този сборник ни убеждават колко актуални са днес. Както се случва с големите автори, какъвто несъмнено е Брехт. Ето и думите на Лион Фойхтвангер за феномена на неговото творчество: Брехт беше изключително надарен писател, който пръскаше във всичко създадено зародишите на мисли и духовни движения, предопределени да поникнат и да дадат плод след време. Желанието му беше да подбужда, да разговаря и спори, да помага на хората да мислят. Това „сократовско начало“ изпълва цялото му творчество. Затова произведенията му не пускат читателя, карат го да се задълбочава в тях, привличат го с нова сила. И ако съвременниците само предполагат какво е значението му, едва бъдещите поколения ще проникнат в цялото богатство на творчеството му.
