В своя документален разказ Калин Николов се опитва да види физиономията на младите хора през забавленията, с които разнообразяват времето си. Срещаме се с различни младежи – някои по-възторжени, други по-унили, от което разбираме, че българската младеж не е еднородна общност, че сред младите хора има както такива, които искат да постигнат нещо с живота си, така и други, които го карат ей-така, ден да мине – друг да дойде. Един социален разрез, който сочи, че смисъл успява да намери единствено онзи, тръгнал да го търси без леност, отчаяние и отявлен песимизъм.