Аз ги слушам от първото правителство на Андрей Луканов тези приказки. Всички говорят приказки, но никой няма план. Това, което сме виждали много пъти е, че в момента, в който седнат в онези кресла срещу „Коня“, ще започнат едни: „Да, ние го говорихме, ама трябва да свършим едни по-важни работи, да насърчим бизнеса“. Ще насърчат бизнеса, а другото ще забравят.
По повод изявленията от последните дни на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев и критичното му отношение по отношение на президентското вето върху Закона за концесиите Манолов коментира:
Недейте в тези неща да търсите принципи. Този човек е крупен концесионер. Той в случая се опитва да облече в принципи собствения си интерес. Как да няма да е критично настроен, когато има концесия върху пристанище, има концесия върху събиране на боклуци и т.н. Всеки на негово място би реагирал по този начин. Лошото е, че всички тези неща в защита и на собствения интерес, след това започват да се обличат в някакви принципи, които аз не харесвам.
Клишетата, зад които се крият системните партии отдавна не работят, категоричен е синдикалистът. Традиционните леви и десни партии отдавна обслужват едрия капитал и пространството за партии, които защитават обществен интерес е напълно свободно, убеден е той. Системните партии обаче слагат етикети на новите.
Манолов е категоричен, че като проблем на България БДЖ не е по-голям проблем от КТБ, но при банката се е търсел начин за решение.
В БДЖ се говори: „Какъв проблем, какъв проблем“ и никой не ще да направи там съвсем обикновени неща, които от години се правят наопаки. Разбира се, там има лобистки интерес - превозвачите на колела срещу БДЖ - и историята е много дълга. Но БДЖ не се решава, не защото не може, а защото някой не иска да реши проблема с БДЖ. Не някой, а всички! Всички не искат да го решат, а проблемът е решим.
Проблемът е лесно решим, ако БДЖ бъде изкарана от неравностойното си положение спрямо транспорта на колела, категоричен е той. Приватизация не би променила състоянието на БДЖ, убеден е той.
Това клише: „Държавата е лош стопанин“ е вярно наполовина, защото има продължение: „Държавата е лош стопанин тогава, когато стопаните на държавата са лоши“. Има места, където държавата е съвсем приличен стопанин, стига да знае какво прави и в угода на чий интерес го прави.
Интервюто с Димитър Манолов чуйте в звуковия файл.