Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Как един бивш скинхед поведe битка срещу омразата? „Осем години живях като неонацист! Преди двадесет и две години напуснах американското неонацистко движение, което бях създал.“ – така започва разказът на Кристиян Пичолини и продължава: „На 14 години бях без идентичност. Родителите ми бяха италиански емигранти в Чикаго, които работеха по 15 часа на ден, за да изхранват мен и брат ми и ми липсваха много. А аз не знаех към коя култура принадлежа – италианската или американската, не говорех добре английски, не знаех кой съм, съучениците ми се отнасяха към мен лошо и с пренебрежение, малтретираха ме и дори ме биеха. Един ден пушех трева в една малка уличка и се чудех какво да правя с живота си, на кой свят съм, когато към мен се приближи човек на около 25 години, който дръпна цигарата от устата ми и ми каза: „Не пуши този боклук. Евреите и комунистите искат да го пушиш, за да те побърка и те да манипулират съзнанието ти.“ Така започва „обработката“ и вербуването на Кристиян Пичолини, а на 16 годни Пичолини оглавява неонациската организация „Хамърскин Нейшън“ (Hammerskin Nation), защото водачът ѝ Кларк Мартел влиза в затвора за жестоко убийство на момиче, „с чиято кръв беше нарисувал свастика на стената в стаята ѝ“. Какво се случва в живота на Кристиян Пичолони след това? И как представите му се преобръщат до степента, в която днес, той е автор на книгата „Романтично насилие: мемоарите на един американски скинхед“, съосновател е на неправителствената организация „Живот след омразата“ ( Life After Hate ) и ExitUSA – единствената по рода си програма на Северна Америка, ръководена от бивши екстремисти, която цели да помага на членове на организации свързани с расизма, да се измъкнат от подобни структури. И защо за него „любовта е по-важна от всичко“? Чуйте цялата история в звуковия файл.
