Романът "Послепис" от Христо Карастоянов ще бъде представен в Културния център на Радио Пловдив на 10 февруари от 18.30 часа.
Колкото пò не го приемаха в Художествената академия, толкова по-заинатено Стоян рисуваше картини. Рисуваше едни равнодушни овчици с ръбести крака като краката на козата за прескок във физкултурния салон, обаче с човешки очи. Руното на всяка овца беше тъй фино пипнато, че отсетне мнозина се чудеха на търпението му даси играе чак пък толкова. Малко бяхме тези, които знаехме, че Стоян изобщо не си играеше, а правеше една друга работа: мацваше дебело контура на животинката, после вземаше една виличка за пасти и почваше да я врътка в боята, както се навиват макарони. И тъй се получаваха всичките онези къдри и прелестни буклички, но това беше тайна.За автора:
Христо Карастоянов e роден на 22 февруари 1950 година в Тополовград.Работил е като редактор във вестници, като драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол, и др. Сега е пенсионер.
Завършил е Пловдивския университет, специалност български език и литература. През 1981 година дебютира с белетристичния сборник „Пропукан асфалт”. Автор е на 31 самостоятелни книги (като тази бройка включва и последващите издания, както и електронните книги). През последните 15 години е автор на издателство „Жанет 45”. Романът му „Аутопия: другият път към ада” беше един от петте нови български романа, номиниран в първото издание на конкурса на фондация „Вик” (2003). Печелил е наградата на Корпорация „Развитие” за непубликуван роман („Смъртта е за предпочитане”), наградата на СБП за документалистика, („Записки по исторически наивизъм”), наградата „Златен ланец” за разказ на годината в конкурса на вестник „Труд”, наградата „Чудомир” за хумористичен разказ и др. През 2012 година в берлинското издателство „Дитрих” излезе трилогията му „Кукувича прежда” (Teufelszwirn, Roman in drei Büchern), а през декември същата година романът „Името” му донесе и наградата „Хеликон”. Същата награда спечели и романът „Една и съща нощ” (2014); общо седем негови книги са номинирани за „Орлето на Хеликон”. За книгата „Една и съща нощ” Христо Карастоянов стана носител на наградата „Дъбът на Пенчо” (2014) и Националната награда „Елиас Канети” (2015). В края на 2016 излезе от печат новия му роман „Послепис”.
По негови разкази е заснет игрален филм: „Следвай ме” (2003) на режисьора Дочо Боджаков.
Известен е и като публист – негови статии са публикувани в много български политически и литературни вестници и списания.
Женен, има син и внуци. Живее в Ямбол.
