В оперната вечер на 4 февруари ще припомним на меломаните името на Даниел Франсоа Еспри Обер (29 януари 1782 - 13 май 1871). Обер е водещ френски композитор от първата половина на XIX век, утвърдил жанра на „голямата френска опера” - grand opéra. Голяма роля в историята на създаването на този жанр са изиграли предшествениците на Обер - Керубини, Спонтини и Росини. Но още по-важен е верният творчески партньор и сътрудник на Даниел Обер в продължение на повече от три десетилетия: знаменитият драматург и либретист Огюстен Йожен Скриб. Огромният успех на Обер и Скриб сред техните съвременници се дължи както на високо професионалните, великолепно адаптирани за оперния жанр текстове на драматурга, така и на вдъхновената им музикална реализация, силно повлияна от стила на великия Росини и добре пригодена към тогавашния френски вкус. Резултатът от това повече от плодотворно сътрудничество са общо 38 сценични творби, създадени между 1823 и 1864 година, а една от най-грандиозните и пищни сред тях е знаменитата опера „Нямата от Портичи”, известна още като „Фенела” или „Мазаниело”. Считана за архетип на „голямата френска опера”, тя впечатлява изключително много Рихард Вагнер, който създава първата си успешна творба - „Риенци”, точно по този модел. И още: с творчеството си Даниел Обер проправя пътя на знаменития си колега Джакомо Майербер; неговата опера „Любовната напитка” от 1831 година създава драматургичната основа за прекрасния „Любовен еликсир” на Доницети; а издържаната изцяло в жанра grand opéra „Густав III, или балът с маски” от 1833 дава на Джузепе Верди сюжета за великолепната опера „Бал с маски”.
Като че ли най-точната характеристика на своя колега е дал великият Джоакино Росини: „Произведенията на Обер са по същността си малки творения на велик музикант”. Наистина, творбите му оставят усещането, че със своите способности този композитор би могъл да постигне много повече. Прекрасни мелодии, разпръснати с лека ръка, изискано френско остроумие, жажда за незабавен ефект - всичко това според някои изследователи като че ли принизява качествата на музиката на Обер. Други търсят ключа към тайните на неговия живот и творчество точно в обратното: прекалена скромност, дори плахост. Приятели на композитора свидетелстват, че той не е присъствал на нито едно изпълнение на своя творба. Демонстрира пренебрежение към опусите си, сравнявайки ги с оставеното от големите класически майстори. Например, собственоръчно преписва всички квартети на Йозеф Хайдн, за да успее колкото е възможно по-добре да запамети всяка нота от тези шедьоври. Обер е бил дълбоко убеден, че редом с гиганти като Хайдн или Моцарт той не може да играе дори ролята на чирак.
Съвременниците му остават в неведение относно всичко това. Обер е известен на парижката публика като елегантен светски безделник, пристрастен към конните състезания. Той много обича красивите жени и образованите събеседници. Става около шест часа вечерта и си ляга на сутринта, водейки най-светския възможен начин на живот, а междувременно почти всеки ден подарява на френската столица страница или две от някоя изящна партитура плюс няколко пикантни и елегантни остроумия, които мигновено се превръщат в крилати фрази, прелитащи от единия до другия бряг на Сена.
Едва 16-годишен, Даниел Обер свири на почти всички инструменти от симфоничния оркестър, пее чудесно и говори няколко езика. Той е още ученик, когато един от неговите романси става изключително популярен в цяла Франция, превръщайки се в истински шлагер. След тези успехи обаче, младият Обер решава да изостави музиката и дори мечтае за кариерата на чиновник. Заминава за Лондон, за да усъвършенства английския си, но скоро след това се връща към творчеството, макар и по малко странен начин. По онова време Обер се сприятелява с прочутия виртуоз на виолончелото Жак-Мишел Юрел дьо Ламар, който му предлага да пише концерти за неговия инструмент, но ги представя за свои. На първа страница на изданията се мъдри името Ламар. Тайната скоро е разкрита и Обер получава нови поръчки. Този път предложението идва от популярния цигулар Жак Фереол Маза. Младият композитор и прославеният инструменталист жънат успех след успех. Когато е на 23, Обер създава първото си сценично произведение, представено от любители. Концертмайстор в този любителски оркестър е небезизвестният художник Жан Огюст Доминик Енгр, за когото се знае, че е оценявал свиренето си на цигулка много по-високо от таланта си на живописец. Сред публиката на тази премиера е великият владетел на музикален Париж - Луиджи Керубини, известен в целия свят по две причини: първо, самият Бетовен се прекланя пред драматичния му талант; второ, Керубини е единственият човек, позволил си да разговаря грубо с Наполеон Бонапарт в зенита на неговата слава. Керубини е възхитен от експеримента на младия Обер и веднага го приема в класа си по композиция. Следващата сценична творба отново е изпълнена от дилетанти, но от 1820 нататък младият автор триумфира из цяла Франция с оперите си „Овчарката - господарка” и „Ема”. През 1822 Даниел Обер среща Йожен Скриб и знаменитата трупа на Опера Комик отваря вратите си за тях, за да дойде датата 29 февруари 1828, когато двамата (плюс съавтора на либретото - Жермен Дьолавин) записват имената си в историята с премиерата на „Нямата от Портичи” на сцената на Опера Пелтие. Следват „Фра Дяволо”, „Любовната напитка”, „Густав III”, „Бронзовият кон”, „Черното домино”, „Диамантите на короната”, „Марко Спада” - все заглавия, почти напълно забравени днес, с изключение на „Фра Дяволо”, разбира се.
Един съвременник на композитора обобщава творчеството му с фразата: „Той създаваше само красиви неща”. Звучи като че ли леко пренебрежително, а е доста несправедливо и неуместно да се тълкуват с пренебрежение ценностите на великата френска култура. Френската литература и поезия, френският театър, френската архитектура и изящни изкуства, френската мода, френското кабаре, дори френската кухня - всички те са сътворили много красиви неща, озарени от подкупващото обаяние на френския дух, подправен с прочутия пикантен френски хумор. Към тези прелестно красиви, радващи сърцата „красиви неща” принадлежат и стотиците очарователни мелодии на Даниел Франсоа Еспри Обер.
В оперната вечер на програма „Христо Ботев” ще прозвучи цялостно „Нямата от Портичи” - първият образец от жанра grand opéra. В записа от 1984 година участват солисти, хоровият ансамбъл „Жан Лафорж” и филхармоничният оркестър на Монте Карло под палката на Томас Фултън.
В ролите:
Елвира - Джун Андерсън
Мазаниело - Алфредо Краус
Алфонс - Джон Алър
Пиетро - Жан-Филип Лафон
Лоренцо - Ален Мюние
Борела - Фредерик Васар
Селва - Жан-Филип Куртис
Морено - Даниел Оттовар
Придворна дама - Мартин Мане
Съдържание на операта „Нямата от Портичи”
събота, 4 февруари от 20.00 часа