Аз съм малък куфар от Франкфурт на Майн
и търся господаря си – къде е той, кой знай?
С жълта звезда на ревера, той беше стар и сляп
и стискаше ме здраво, като че дете му бях.
Илзе Вебер пише тези стихове в концентрационния лагер Терезиен. А Грегорий фон Лейтис и Михаел Лар попадат на тях почти случайно – в Ню Йорк, където оцелели след войната и наследници на загинали в лагерите на смъртта намират свой нов дом. Театралът Фон Лейтис и философът Лар започват да събират произведенията през 80-те години, но идеята за литературните вечери се ражда след атентата срещу редакцията на "Шарли Ебдо", разказва Михаел Лар.
В очите на Грегорий фон Лейтис изкуството е онова универсално средство, което може и трябва да предаде на младите хора способността да различават доброто от злото, да градят ценностната си система. Не само портфейлът е важен, трябва ни и храна за душата, казва Фон Лейтис, роден по време на войната, представител на поколението на студентските протести през 68-а и участвал активно в осмислянето на нацисткото минало на Германия.