Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Номинацията на вече бившия председател на ЕП Мартин Шулц за кандидат за канцлерския пост в Германия не е изненада. Още с обявяването, че след като напусне поста в Брюксел ще се върне в германската политика, беше ясно, че той ще се изправи срещу несменяемата от 11 години канцлерка Ангела Меркел. А че този ход на социалдемократите е успешен, показват социологически проучвания от миналата седмица - Меркел все още води в допитванията с около 44%, но Шулц събира вече 40%. За сравнение - вече бившият председател на социалдемократическата партия, който по логиката на германската политика трябваше да бъде и кандидат за канцлер при изборите на 24-ти септември, Зигмар Габриел, събираше едва 23% подкрепа.
За вътрешната политика в Германия Мартин Шулц е неписан бял лист хартия. В Германия той има зад гърба си опит единствено като кмет на родния си град в провинция Северен Рейн Вестфалия. Но именно от този опит Шулц черпи идеите си за предизборната кампания: близостта до хората и техните ежедневни проблеми са исконна тема на социалдемократите и те трябва да се върнат към тази си същност, каза Шулц при представянето си в Берлин, и допълни: Историята на нашата партия, но и на Германия, показва, че винаги социалдемократите са били стожер на демократичния ред. Винаги ние сме предпазвали страната си от враговете на демокрацията и свободата. За това социалдемократическата партия влиза в предизборната кампания като защитник на демокрацията и спойка на нашето общество.
Политическата кариера на Мартин Шулц е тясно свързана с ЕС, той идва от Брюксел, който и в Германия не се ползва с особени симпатии. Въпреки това, той се превърна в един от най-тачените социалдемократи не само в Европа, но и в родната му Германия. Кандидатурата за изборите е риск, но за сега му носи само дивиденти. Не на последно място и заради личната му биография: без висше образование, преборил алкохолизма, изключително амбициозен, бивш футболист, прекъснал кариерата си заради тежка контузия, убеден демократ и европеец, който не винаги се придържа към нормите на дипломацията - всичко това го прави близък до хората и му носи симпатии.
Фактът, че политик от висшия ешалон на ЕС се връща в националната политика, не е често срещан в Европа. Но показва, че границите между европейската и националната политика се смесват. Шулц дава сигнал и поставя знак на равенство между ЕС и националната политика. А това, че толкова силен политик от Брюксел иска да размести пластовете в Германия, и най-вече да смени неформалния европейски лидер Ангела Меркел, поставя до скоро сигурното преизбиране на канцлерката под въпрос - европейската политика е един от силните козове за Меркел, особено на фона на разклатените й позиции в Германия след бежанската вълна. В този смисъл, за Меркел противникът Шулц е значително по-труден и неудобен от вицеканцлера Зигмар Габриел, който се оттегли от председателския пост на социалдемократите и смени Франк-Валтер Щайнмайер на поста външен министър. Както е известно, очаква се Щайнмайер, който е кандидат на широката коалиция, да бъде избран за федерален президент на 12-ти февруари.
Канцлерът Меркел все още не е коментирала кандидатурата на Мартин Шулц. Вместо нея, първи коментар направи председателят на парламентарната група на християндемократите Фолкер Каудер, който заяви, че партията му не се притеснява: Всяко ново лице, което излиза на политическата сцена, буди симпатии. Предполагам, че избирателите на социалдемократите са си отдъхнали, че все пак Шулц е кандидатът за канцлер. Тук важи принципът, познат ни от футбола - независимо, кой е противникът, трябва да победим. Притеснението ни идва по-скоро във външнополитически план. Не смятам, че Мартин Шулц е достатъчно компетентен да се справи например с Америка. Мисля, че канцлерът Меркел е по-опитният политик от двамата.
Голямата неизвестна обаче остава, дали Мартин Шулц ще успее да върне доверието на средната класа в социалдемократите, които през последните години, включително и заради участието на партията в широка коалиция с консерваторите, загърбиха голяма част от основните си политически идеали и се обезличиха. Обезличаване има и при християндемократите на канцлера Меркел, които от своя страна с годините заеха центристки позиции и освободиха пространство в дясно, което сега се опитва да изпълни популистката "Алтернатива за Германия”. Именно това избледняване на профила на двете големи партии в Германия, и особено на ХДС на Меркел, направиха възможен възхода на "Алтернатива за Германия".
По тази логика, Шулц за сега не може да бъде определен като привърженик на широката коалиция. Дори фактът, че социалдемократите търсиха и намериха политик, който има реални шансове да победи Меркел, говори, че времето на широката коалиция - поне в сегашния й вид - отминава. Германците също вече не са й привърженици, но и не виждат друга алтернатива. Все повече хора искат промяна, но позициите на двата лагера са изравнени. Макар да е рано за прогнози, възможната алтернатива е обединение в ляво между социалдемократи, Зелените и Левицата, но различията особено с Левицата са големи. В актуално допитване почти 60% не желаят да ги управлява лява коалиция. В същото време почти половината от германците смятат, че широката коалиция трябва да продължи, макар да е недолюбвана. В дясно от центъра всичко зависи от това, как ще се представят либералите, които след дълга криза отново ще бъдат представени в Бундестага, но въпросът е, дали ще успеят да съберат достатъчно гласове, за да бъдат коалиционен партньор на християндемократите.
От решаващо значение обаче е друго: И Шулц, и Меркел трябва да се преборят с чувството, завладяло хората от средната класа, че са забравени, докато политическият елит демонстрира самодостатъчност. Нещо, което наблюдавахме в Съединените щати с избора на Доналд Тръмп, и което наблюдаваме в Холандия и Франция.
Подробности можете да чуете в интервюто на Ангел Григор с Весела Владкова за предаването "Събота 150" в звуковия файл.
