Той заяви, че съвпадението по време на проучването и доклада е плюс, както за хората от самата съдебна система, така и за политиците, за да могат да се измерят обществените оценки. Според Ботев много политици, партии и административни шефове в съдебната система се упражняват да говорят за това какво искат гражданите от съдебната система, а всъщност никой до момента не е питал гражданите какво искат.
Голяма част от стигмите, които се разпространяват за съдебната система, не съвпадат с мнението на хората, каза още Бранимир Ботев. Изследването налага извода, че гражданите безусловно се вълнуват от състоянието на съдебната система и усещат чувствително липсата на справедливост:
Говорим за скъсана връзка между общественото мнение и информацията, която то получава от органите на властта. Високата степен на правна култура предполага по-свободно и по-изискващо общество – при нас това липсва. Т.е. информацията циркулира някъде из кулоарите, тя е затворена в кабинетите, но не стига до гражданите, които не си познават гражданските права.
Запитаните дават за пример съдебната система във Великобритания и САЩ, която е коренно различна от континенталната, към която принадлежи нашата, обясни още Ботев и разтълкува това така:
Хората по аналогия считат, че когато едно общество е добре уредено, в него има ред, престъпниците получават своите наказания, корумпираните политици влизат в затвора, икономиката върви добре, то и съдебната система трябва да е наред. Тук се включва рефлексията на българина като харесване – той заменя рационалното познание и степента на правна информираност, каквато няма в достатъчна степен, с харесване. В румънския модел му харесва, че политиците си получават заслуженото, когато са корумпирани, процесите са бързи, ясни и видими.
Още по темата чуйте в звуковия файл.
