Не стига само благодарност. Трябва да направим всичко необходимо да подкрепим номинацията на Българската православна църква за Нобелова награда за мир, заяви пред Радио София проф. Хени Лорер по повод номинацията на Православната ни църква за наградата за спасяването на 48 000 български евреи от лагерите на смъртта през Втората световна война.
Двамата митрополити Стефан и Кирил и свещениците от Българската православна църква са със свята памет. Двамата са произнасяли молитви, за да не се случи у нас това, което е ставало в нацистка Германия и окупираните от нея страни, създавали са условия да се съпротивляват срещу това. За мен те са светци, защото са извършили светли деяния. За да съм тук, значи не съм в Освиенцим, бих била пепел и дим, каза проф. Лорер, свидетел на събитията от преди 1944 година и гост в студиото на "Ритъмът на столицата" в навечерието на Международния възпоменателен ден за Холокоста - 27 януари.
Eкзарх Стефан и пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, изиграват водеща роля за спасяването на еврейската общност в България.
Проф. Лорер определя случилото се като силни преживявания, в резултат на които е съзряла, защото силните преживявания, по думите ѝ, формират до голяма степен и гледната точка на човека към живота, хората и събитията.
От друга страна има една закалка, която трябва да бъде сигурен белег, че човек може да преживее, независимо от всички трудности, каза проф. Хени Лорер.
Разказа за приемането на Закон за защита на нацията в периода 1940 -1944 година, с който по думите ѝ, евреите са били с ограничени граждански и политически права. По това време 12-годишната ученичка Хени живее със семейството си в Казанлък - родния ѝ град.
По силата на новия закон трябвало да носи отличителен знак - жълта звезда на ревера си. Била приета без никакви предразсъдъци от половината от съученичките си, но друга част от децата проявявали високомерие. Учителката ѝ по биология обаче заявила категорично, че децата с този знак не се отличават по никакъв начин от останалите.
Това беше първият за мен урок, че има търпимост, толерантност, че има хора, които не могат да бъдат подсилени в омразата си от факта, че ние вече сме други, казва проф. Лорер.
Следващ удар за нея и семейството ѝ обаче е съобщението, че евреи от София са били разселени и тогава приемат свои близки в дома им в Казанлък. Не след дълго обаче всички са предупредени, че до 24 часа трябва да напуснат града. Тогава са изселени, с товарен влак... в неизвестна посока.
Какво се е случило след това и още от спомените на проф. Хени Лорер и заветите, които оставя за следващите поколения - чуйте!
