Днес и най-заклетите новинари и журналисти с многогодишен стаж, които са свикнали с актуалния стрес, ежедневието на еженощието и всичко, което определя живота като почти стопроцентова част от Радиото с голяма буква, могат да се развълнуват. 82 са свещичките на тортата на Българското национално радио, а изначален кръстник и покровител по съдбовни и други пътища в исторически план на медията се явява цар Борис Трети.
Дълъг е пътят от неговия подпис под „обществения договор” за Радиото и днешното му лице. Дълъг и интересен. Потресаващо музеен на моменти, твърде синхроничен със света и България, някак неусетно обществен.
Днес, Българското национално радио преживява поредната криза с поредните герои в нея. И ако накратко и с усмивка можем да я наречем „Кризата на авторското право”, то в дълбочина виждаме, че следите и нещата остават. Винаги. Безпрекословно. И някак съдбовно.
Пред микрофона на сутрешния ранен ефир на програма „Христо Ботев” застават номинираните за награда „Сирак Скитник” в две различни категории: новинарят и водещ на „Събота 150” Георги Марков и легендата в музикалната линия Тома Спространов. Предлагам им символичен двубой с намигване, в който силата на създаденото застава с професионализма на всеки един, оставил името си в Алеята на славата на Българското национално радио. Тя няма буквален физически аналог в действителността, в която живеем. Някои могат да я нарекат Невидима, но ... Това е магията на Вечния радиоефир, който уж отлита, но променя съдби, поколения и бъдеще.
Честит рожден ден, Радио!
